Изх. № 23-31-477/27.08.2012 г.
чл. 22, ал. 3, чл. 129, ал. 1 от ДОПК
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-31-477 от 06.06.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка:
Зададен е следният въпрос:
От кой момент започва да тече петгодишният срок за подаване на искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за възстановяване на недължимо внесени осигурителни вноски?
По така зададения въпрос и относимата към него нормативна уредба изразявам следното становище:
В случай, че осигурителните вноски не са били дължими към момента на внасянето им, поради липса на задължение за това, то за година на възникване на основанието за възстановяване по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, следва да се счита годината, в която са внесени вноските. При това положение срокът по посочената разпоредба започва да тече от 01 януари на следващата година и по правилата на чл. 22, ал. 3 от ДОПК изтича на 01 януари на петата поредна година.
В случай, че компетентен съдебен или административен орган, със свой влязъл в сила правен акт, е установил, че вноските са недължимо внесени, то за година на възникване на основанието за възстановяване следва да се счита годината, в която лицето е научило за влезлия в сила акт. Моментът на научаването следва да бъде установен по несъмнен начин.
Предвид липсата на конкретна фактическа обстановка в запитването Ви, невъзможно е изразяването на по-подробно, категорично становище по случая, който касае Вашите конкретни права и задължения.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘