ОТНОСНО: Допусната грешка при изплащане на възнаграждение
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 10.04.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
По ОП „Развитие на човешките ресурси” през м. 12.2012г. по граждански договор на физическо лице е изплатена сума в брой като дължимият данък върху дохода е внесен с изплащането на сумата. Физическото лице през 2013г. е подало годишна данъчна декларация за получения доход.
Съгласно изискванията на посочената оперативна програма сумата е следвало да се изплати по банков път, поради което се налага физическото лице да възстанови получената сума в касата и същата да бъде изплатена по банков път. След телефонен разговор със счетоводителя на предприятието се изясни, че сумата е възстановена от физическото лице през 2013г.
Въпрос: следва ли при изплащане през 2013г. на същата сума по банков път да се внесе отново данък върху дохода и тя отново да бъде включена при подаване на годишната данъчна декларация за 2013г.?
Съобразявайки относимата правна уредба и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за облагане на доходите на физическите /ЗДДФЛ/ ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането-при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;
3. получаването на престацията-за непаричен доход.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от закона определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Видно от посоченото в запитването за положения през 2012г. труд на основание сключен граждански договор физическото лице е получило възнаграждение, а предприятието от своя страна е изпълнило законовите изисквания по удържане и внасяне на авансов данък, т.е. липсва нарушение на данъчния закон. Всички извършени през 2012 година действия са законосъобразни
В конкретният случай през 2012г. е допуснато нарушение на изискване при изпълнение на оперативна програма като е извършено плащане на възнаграждение по граждански договор в брой, вместо по банков път. Така допусната грешка е свързана с изпълнение на изисквания, които не са относими към материалния и процесуалния закон. След проведения телефонен разговор се установи, че е налице следният факт: през 2013г. физическото лице е върнало получената от него сума през 2012г. Същата ще бъде платена отново по банков път. Това би следвало да е чистата сума, която е получило физическото лице през 2012г., и която би следвало да представлява разчет между предприятието и лицето. Същата не би следвало да има характер на доход от положен труд, тъй като такъв съгласно посочената фактическа обстановка през 2013г. лицето не е полагало във връзка с оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
При липса на разпоредби в материалния и процесуалния закон как следва да се постъпва в подобни случаи НАП не може да изрази становище какви действия следва да предприеме предприятието.
В следствие на предприетите действия физическото лице ще следва да притежава доказателства, че правилно е декларирало придобития през 2012г. доход. Предвид факта, че то през 2013г. получава сума по банков път, ще следва да докаже, че същата няма характер на доход от полагане на труд, а е получена във връзка с правилното изплащане от страна на предприятието с оглед изискванията на оперативната програма.
‘