5_23-29-12/6.02.2008г.
ЗДДСЧл.70,ал.3, т. 6
чл.70,ал.1,т.2
Във връзка с Ваше запитване с входящ № 23-29-12/ 14.01.2008 г. по описа на дирекция „ ОУИ” гр. София относно доставкана безплатна хранана основание Наредба № 11/21.12.2005 г. и отчитането и по ЗДДС Ви отговаряме следното:
Поставените въпроси в запитването са във връзка с прилагането на ЗДДС при предоставяне на безплатна храна на работници и служители на основание чл. 285 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3, т. 1 от ЗДДС / обн. Д.В.,бр.63/04.08.2006 г./ за възмездна доставка на стока за целите на закона се смята и отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие, че при производството, вносът или придобиването и е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
В този смисъл, ако данъчнозадължено лице, в качеството си на работодател, безвъзмездно предоставя стоки на своите работници или служители това предоставяне се третира от ЗДДС като възмездна доставка на стока / т.е.като облагаема доставка или като доставка, за която следва да се начисли ДДС/ , ако при производството, вносът или придобиването и данъчнозадълженото лице е приспаднало изцяло или частично данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.3, т.5 във връзка с чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС при изпълнение на условията на чл.69 от закона, правото на данъчен кредит ще е налице за доставките на храна и/или добавки към нея, предоставяни по реда на чл. 285 от Кодекса на труда. Според ал. 2 на същия член условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/ или добавките към нея се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
С оглед на данъчното третиране за целите на облагането с ДДС следва да се подчертае, че предоставянето на храна и добавки към нея по реда на чл.285 от кодекса на труда не попада в обхвата на разпоредбата на чл.6, ал.3, т. 1 от ЗДДС, защото е част от процеса на осъществяване на независимата икономическа дейност. Това е така, защото самото предоставяне на безплатна храна и добавки към нея по реда на чл. 285 от КТ е установено със закон задължение за данъчните субекти и е абсолютно нормативно условие, касаещо извършването на някои видове стопански дейности, при които трудовото законодателство изисква от работодателите максимално гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд.
Eто защо безвъзмездните доставки на безплатна храна и/ или добавки към същата на работниците или служителите по реда на чл.285 от КТ и наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/ или добавки към нея не попадат в обхвата на Закона за данък върху добавената стойност / тъй като не са обхванати от разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС / и за тези доставки не следва да се начислява ДДС. А на основание изричната разпоредба на чл. 70, ал.3, т. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС ще е налице правото на данъчен кредит за стоките или услугите, които са предназначени за извършването на безвъзмездни доставки на безплатна храна и / или добавки към същата на работниците или служителите по реда на чл. 285 от Кодекса на труда и Наредба № 11 за безплатната храна и/ или добавките към нея.
‘