Изх. № 08-H-1
Дата: 21.02.2008 год.
На поставените от Вас въпроси, постъпили в ЦУ на НАП с писмо вх. № 08-Н-1/08.01.2207 г., свързани с влизането в сила на новия Закон за данък върху добавената стойност, Ви уведомяваме следното:
по първи въпрос
При отдаването под наем на имоти – публична общинска собственост общините не действат в качеството си на орган на местна власт, а на равнопоставен гражданско-правен субект. Единствената особеност е вида на собствеността, разпореждането и управлението с която се извършва при условията и по реда на специален нормативен ред.
В чл.З, ал.5, т.1, б.“м“ от ЗДДС изрично е предвидено, че за доставките, свързани с отдаване под наем на сгради, части от тях или търговски площи, органите на държавна или местна власт имат качеството на задължено по смисъла на ЗДДС лице. Поради това доказването на обстоятелството, че извършените доставки няма да доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция, е неотносимо към обсъждания случай /по аргумент от чл.З, ал.5, т.2 от ЗДДС/.
По отношение третирането на доставките, свързани отдаването под наем на имоти -публична общинска собственост отговора на въпроса Ви се съдържа в изготвено от органите по приходите на НАП становище с Изх. № 91-00-261/04.09.2007г. относно доставките, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по ЗДДС в сила от 01.01.2007г., което можете да намерите на сайта на НАП: WWW.пар.BG
по втори въпрос – приватизация
Приложено изпращаме Ви становище с Изх. № 93-04-77/17.04.2007 г. на Дирекция „Данъчна политика“ приотносно данъчното третиране на сделките, извършвани по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
по втори въпрос – концесия, предоставена върху имоти – публична общинска собственост
Същността на концесията като право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес между концедента и концесионера, я поставя под хипотезата на разпоредбата на чл.З, ал.5 от ЗДДС. Тези дейности по своя характер безспорно представляват икономическа дейност. В чл.13 от Закона за концесиите е предвидено, че чрез обектите на концесия се осъществява стопанска дейност. Особеното в случая е това, че тя не е “независима“ такава по смисъла на чл.З, ал.2 от ЗДДС.
Концедентите по чл.17 от Закона за концесиите действат при сключването на договорите в качеството си на орган на държавна или местна власт – поради това, че само те по силата на Конституцията на Република България /чл.106/, Закона за държавната и общинската собственост притежават и упражняват правото на собственост върху определени обекти и пак по силата на закони само те имат качество на концеденти. При сключването на договорите страните не са равнопоставени гражданско-правни субекти – волята на концедента е
ограничена отново от нормативни актове, в които са уредени процедурите по водене на преговори, начинът на определяне на възнагражденията и концедентните плащания. Тези особености водят до извода, че в случая не става въпрос за “независима“ дейност, въпреки, че тя е икономическа. На практика по нормативен път е установен монопол при разпореждането с обектите изключителна държавна, държавна и общинска публична собственост – то се извършва от Министерски съвет и от общинските съвети, и то именно в качеството им на органи на държавна или местна власт. Става въпрос за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Предназначението на собствеността е тя да се използва в интерес на гражданите и обществото, съответно -териториалната общност.
От друга страна в чл.З, ал.2, изр. второ от ЗДДС е посочено, че независима икономическа дейност е експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Експлоатирането на имуществото при концесиите се извършва с цел задоволяване на определени обществени потребности, а не с цел реализиране на редовен доход. Именно поради това учредяването на концесии попада извън обхвата на понятието “независима икономическа дейност“ по смисъла на чл.З, ал.2 от ЗДДС. Макар то да не попада под хипотезата на чл.З, ал.5 от ЗДДС, следва да се отчете и факта, че не е включено и в изричното изброяване на чл.З, ал.5, т. 1 от ЗДДС, чрез което са определени облагаемите доставки, извършвани срещу възнаграждение от държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт. Предвид което учредяването на концесии не е “независима икономическа дейност“, дори и в случай, че за предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане. Тази дейност не попада и в хипотезата на т.2 на чл.З, ал.5 от ЗДДС предвид обстоятелството, че доколкото предоставянето на концесия на обекти имат за предмет имоти и вещи, определени със закон като изключителна публична държавна собственост, публична държавна и публична общинска собственост, или такива, предназначени за трайно задоволяване на общински потребности определени, по съответния законов ред, то същите не могат да доведат до нарушаване на конкуренцията.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.4, ал.З във връзка с чл.7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. В случая получените възнаграждения от общината за дейността й по предоставяне на концесии следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по чл.7 от Закона за счетоводството. На основание чл.113, ал.16 от ППЗДДС, доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето се отразяват в отчетните регистри като освободени доставки.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’