3_685/09.02.2007 г.
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5
Относно:здравно осигуряване на лица без трудови доходи.
Запитването е по повод на тежкото състояние на задълженото лице, в което е в момента, поради липса на постоянна работа в селото, в което живее. Не е пенсионер и не получава социални помощи. Живее само, няма роднини, на които да разчита за помощ, трудно му е да се изхранва. Не внася за себе си здравни вноски поради липса на парични средства. През последните две години боледува и се влошава здравното му състояние, по-точно зрението. Няма право на безплатна медицинска помощ при специалист, тъй като е с прекъснати здравноосигурителни права. Молбата му е да посочим начин за решаване на социалните му и здравни проблеми.
В отговор на така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70 от 1998 г., посл. изм. ДВ бр. 105/2006 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Националната агенция за приходите (НАП) осъществява дейността по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, а Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – по управлението и разходването им за здравни дейности. В съответствие с тази й функция НАП е задължена да разясниреда за внасяне на здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл.40 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО осигуряват се за сметка на републиканския бюджет гражданите, които отговарят на условиятаза получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги.
След извършена проверка в базата данни на информационната система на НАП се установи, че за периода от 2000 г. до 2002 г. за лицето са постъпвали здравни вноски като за лице, което е било социално подпомагано, а за 2003 г. – като за лице, включено в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост. От 2004 г. за него не постъпват здравни вноски като социално подпомагано лице.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО гласи, че лицата, които нямат доходи от трудова дейност, върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет, внасят сами и за своя сметка същите вноски. Последните се дължат до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен доход не по-малък от половината на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който за 2006 г. и 2007 г. е 110 лв.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО осигурените лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. След като боледува и желае да ползва компетентната помощ на специалист, лицето има възможност да възстанови здравноосигурителните си права като внесе най-малко за дванадесет месеца, считано от 01.01.2007 г. назад здравни вноски по 6,60 лв. месечно по сметката на ТД на НАП за здравноосигурителни вноски по параграф 560405 от негово име и ЕГН. След това обаче, за да запази правата си на здравно осигурено лице, през 2007 година следва ежемесечно да внася здравноосигурителни вноски в размер на 6,60 лв. до 10-то число на следващия месец.
Освен това в чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са посочени способите за погасяване на публичните задължения като в т. 4 на същия член е указано, че публичното вземане се погасява при опрощаване. Предвид изложеното от лицето тежко финансово състояние съществува ред то да поиска опрощаване на задълженията му от Президента на Република България.