Изх. № 24-31-89
Дата: 29.12.2009 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 3, б. „з”
ОТНОСНО: електронни съобщителни услуги по смисъла на ЗДДС
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-89/ 27.07 .2009г., изразявам следното становище:
I. В писмото си сте изложили следната фактическа обстановка:
Данъчно задълженото лице е сключило договори с мобилни оператори, които му предоставят SMS-номера, и които впоследствие се предоставят на други лица.
II. Поставените въпроси по същество са свързани със следното :
1.Налице ли е доставка на „електронни съобщителни услуги“ по смисъла на ЗДДС?
2.Доставката на тези услуги попада ли в обхвата на чл.21, ал.3, б. «З» от
ЗДДС?
III. Нормативна уредба:
Чл. 21,ал.3,б.„з“от ЗДДС;
ІV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
По отношение на първия Ви въпрос:
Предвид установената компетентност на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Вашето запитване беше изпратено за становище с писмо Изх. № 24-31-89 / 31.08.2009 г.. Комисията за регулиране на съобщенията изрази следното становище с писмо Изх. № 04-00-55 /21.10,2009 г.:
„Съгласно § 1, т. 17 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В § 1, т. 26 от ЗЕС е посочено, че „краен потребител“ е потребител, който не предоставя обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги. Обществени са тези електронни съобщителни услуги, които са достъпни за цялото общество.
Пренасянето на данни- кратки текстови съобщения (Short Message Sevice-SMS) е вид електронна съобщителна услуга за пренос на данни, която се състои в пренос на сигнали по електронна съобщителна мрежа и не включва услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него и следователно попада в обхвата на горепосочената дефиниция за електронна съобщителна услуга.
След извършен обстоен анализ от КРС на наличната информация за техническата реализация на услугите „Микроразплащания чрез SMS“ е установено, че предоставените от „……“ ЕООД услуги не включват предоставянето на електронна съобщителна услуга от вида „пренос на данни- кратки текстови съобщения“ по смисъла на дадената по- горе дефиниция. Услугите за пренос на данни- кратки текстови съобщения, които са част от предоставянето на услугата „Микроразплащания чрез SMS“ се предоставят само от три предприятия, предоставящи мобилни услуги: „……….“ ЕАД, „……………..“ ЕООД и „…..“ АД. Съгласно т. I. 1. 9 и т. I. 1. 8 от Общите условия за взаимоотношенията между „……..“ ЕООД и потребителите, е посочено, че „Услуга за Микроразплащания чрез SMS“ означава свързването на потребителя на услугата посредством кратки номера към мобилна наземна мрежа, по такъв начин, че чрез номера или номерата да могат да бъдат приемани входящи и да бъдат изпращани изходящи кратки текстови съобщения (SMS) .
Видно от приложеното копие на договор, за изпълнение на задълженията си „………“ ЕООД има сключен договор с „………“ ЕООД (с правоприемник «………….» ООД ), съгласно който последното дружество се е задължило да осигурява свързаност към предприятията, предоставящи мобилни услуги. «……..» ЕООД от своя страна предоставя услуги изцяло или предимно свързани със съдържанието на кратките текстови съобщения, които по същество включват обработката и препращане на съдържащата се в тях информация до трети страни- потребители на услугите, предоставяни от «……..» ЕООД.
С оглед на изложеното, може да бъде направено обоснованото заключение, че услугите, предоставяни от «…….» ЕООД са услуги свързани със съдържанието и контрола върху него и не включват услуги за пренос на сигнали по електронна съобщителна мрежа и следователно не са електронни съобщителни услуги по смисъла на §1, т. 17 от ЗЕС.“
По отношение на втория Ви въпрос:
Съгласно изложеното в писмото Ви, доставките, относно данъчното третиране по ЗДДС, на които следва да изразим становище, имат характер на доставки с услуги.
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките е мястото на изпълнение на тези доставки.
На основание чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ определя мястото на изпълнение при доставка на услуга, като място, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Изключение от това нравило е регламентирано в чл. 21, ал. З от ЗДДС, като съгласно цитираната разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект -мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице,
установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги са с предмет посочен в чл. 21, ал, 3, т. 2 от ЗДДС.
Предвид факта, че услугите, които предоставяте са услуги свързани със съдържанието и контрола върху кратките текстови съобщения и не включват услуги за пренос на сигнали по електронна съобщителна мрежа и следователно не са електронни съобщителни услуги по смисъла на § 1, т. 17 от ЗЕС, то не е налице доставката на електронни съобщителни услуги в обхвата на чл. 21, ал. 3, буква „з“ от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘