3_1658/08.07.2014 г.
ДОПК, чл. 226, 207, ал. 3, чл. 269
Относно: грешно нареден паричен превод от „С” ЕООД към „А„ ООД
Според изложеното в запитването „С” ЕООД погрешно е извършил паричен превод на 16.06.2014 г. за сумата 6… лв. по сметката на А ООД. Преводът е за плащане на задължения по фактури с № 0001/27.05.2014 г.и № 0002/30.05.2014 г., издадени от БООД. Погрешно е избран запаметеният в онлайн банкирането шаблон на контрагента А ООД, вместо контрагента Б ООД, поради което сумата е постъпила погрешно по сметка А ООД. В основанието за превода вярно са посочени документите, пораждащи задължението. Видно от дневника за покупки по ЗДДС за данъчен период 01.06.-30.06.2014 г. на „С” ЕООД посочените като основание за превода фактури са издадени от Б ООД. Посочено е още, че „С” ЕООД е осъществявало сделки и с А ООД през 2011 г., които са заплатени и към датата на превода няма задължения към този доставчик, поради което полученото без правно основание подлежи на връщане съгласно чл. 55 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Банкова сметка с титуляр А ООД е запорирана от публичен изпълнител при ТД на НАП – София и не може да се възстанови наредената сума без изричното съгласие на компетентния орган, наложил запора.
Във връзка с горното е поставен въпросът какъв е редът за възстановяване на недължимо получени суми по банкова сметка, по която към датата на превода е наложен запор от публичен изпълнител?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК (обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ. бр. 40 от 13 май 2014г.) изразяваме следното становище:
Актовете, които издава публичният изпълнител, са посочени в разпоредбата на чл.226 от ДОПК като в ал. 1 е регламентирано, че същият издава постановления и разпореждания, а в ал. 2 е предвидено, че за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол. Тези актове публичният изпълнител издава, изпълнявайки правомощията си по чл. 12, ал. 2 от ДОПК.
На практика, лицето изразява желание публичният изпълнител да уведоми банката за своето съгласие относно освобождаване и възстановяване на суми, постъпили по запорирана от него сметка. В тази връзка следва да се има предвид следното:
Съгласието на публичния изпълнител в производствата по обезпечаване и събиране на публичните вземания е предвидено единствено в разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от ДОПК, според която продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението, при определени от него условия.
Изводът, който може да се направи от цитираните разпоредби е, че публичният изпълнител не разполага с правомощия да издава акт, в който да отразява съгласието/несъгласието си по отправено до него запитване, извън посочения случай на чл. 207, ал. 3 от ДОПК.
В допълнение следва да се отбележи, че преценката относно това дали преводът на суми по запорираната сметка на длъжника е направен погрешно не е от компетентността на публичния изпълнител. Ако с действията си публичният изпълнител е засегнал права на трето лице, чл. 269 от ДОПК посочва реда, по който това лице може да предяви правото си.’