Издаване на данъчни документи по Закона за данък върху добавената стойност за доставки

     ОТНОСНО: Издаване на данъчни документи по Закона за данък върху добавената стойност за доставки, извършени от частен съдебен изпълнител и правото на ползване на данъчен кредит за определени доставки, свързани с дейността му като ЧСИ
        Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, Вие в качеството си на частен съдебен изпълнител сте се регистрирали по ЗДДС по избор. В тази връзка сте описали следните хипотези, посочени от Вас като параграфи, и свързаните с тях въпроси по отношение прилагането на Закона за данък върху добавената стойност.
 Параграф „А“.
 Основните Ви разходи като ЧСИ са от регистрирани по ЗДДС доставчици и са свързани с договори за:
– наем на офис като ЧСИ;
– охрана на офиса Ви като ЧСИ;
-специализирана програма за обработка на изпълнителни дела, като планирана първоначална такса и месечен абонамент;
– офис обзавеждане, включващо окабеляване, закупуване на плоскости за изработка на шкафове, бюра, маси, офис столове;
-интернет, телефони, компютри и аксесоари за тях.
Уточнявате, че към момента на подаване на горецитираното запитване нямате издадени фактури, но очаквате да получите такива с вписан Вашия ДДС номер в същите.
Във връзка с изложеното в тази хипотеза сте поставили следния въпрос:

Имате ли право на данъчен кредит в качеството Ви на ЧСИ за извършените от Вас разходи в качеството Ви на такъв?
Параграф „Б“.
Като частен съдебен изпълнител, съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението трябва да изготвяте Сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от Вас, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащане, съгласно ал.2 на същата правна норма.
Във връзка с изложеното, сте поставили следните въпроси:

Като данъчно задължено лице трябва ли да издавате два документа – един, наречен „сметка по чл.79 от ЗЧСИ“ с реквизитите по чл.114 от ЗДДС или трябва да издавате един документ наречен „сметка/фактура“ с всички реквизити по чл.114 от ЗДДС и изискванията по ЗЧСИ?
В случай, че можете да издадете два документа – „сметка“ по ЗЧСИ и „фактура“ по ЗДДС, то кой от двата документа трябва да посочите в ДДС дневниците за продажби за съответния месец на тяхното издаване?

Параграф „В“.
 На основание чл.78, ал.2 от ЗЧСИ, размерът на таксите, които трябва да събирате, се определя с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата. Съгласно чл.80 от ЗЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл.78, ал.2 от същия закон, се внася авансово с изключение на таксата по т.26 от „Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ“ (посочена по – нататък само като Тарифата), се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата. Съгласно чл.80 от ЗЧСИ, за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл.78, ал.2 от същия закон, се внася авансово с изключение на таксата по т.26 от „Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ“. В Тарифата всички стойности/ размери на таксите са посочени в лева без да е посочено дали ДДС е включен или изключен в тази стойност. Също така не е изрично посочено кой се явява получател на услугата и кого трябва да посочвате в сметката/ фактурата за таксите по Тарифата.
Във връзка с изложеното сте поставили следните въпроси:
1.Следва ли да начислявате ДДС върху размерите на таксите от Тарифата или трябва да приемете, че ДДС е включен в посочените размери на таксите, тъй като не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно?
2.Кой се явява получател на услугата Ви, респективно кого трябва да посочвате във фактурата като получател?
3.Кога настъпва задължение по ЗДДС за Вас да издадете фактура – при пълното заплащане на таксите или и при частичното заплащане на таксите отново трябва да издадете „частична фактура“ за полученото плащане, при положение, че изрично в ЗЧСИ е посочено, че „таксите, предвидени в тарифата, се плащат от взискателя при образуването на изпълнителното дело и преди извършването на съответното изпълнително действие“?

Кога настъпва задължение за Вас да издадете фактура и в какъв размер при услугите по т.26 от Тарифата, при положение, че „таксата се дължи върху събраната сума“ – авансово, както са всички такси или само на реално събраната сума?

 Параграф „Г“.
В качеството Ви на ЧСИ събирате и постъпващите парични средства по Тарифата, като допълнителни разноски, посочени в т.31 за част, от които Вие се явявате получател на услуга, а именно от: вещи лица; преводачи и тълковници; транспортна и охранителна фирма за „транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи“; пазачи; куриери и пощальони за „пощенски и/или куриерски услуги“, които начисляват ДДС във връзка с извършената от тях услуга към Вас. Посочените „допълнителни разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството“.
Във връзка с изложеното, сте поставили следните въпроси:

Какво е правилното данъчно третиране на постъпващите парични средства по Тарифата, като допълнителни разноски, посочени в т.31, за които се явявате получател на услугата – имате ли право на данъчен кредит по получените доставки, и задължен ли сте да издавате фактура, в която да начислявате ДДС, респективно да я посочите в Дневниците по ЗДДС?

При положение, че трябва да издадете фактура по ЗДДС, то кого трябва да посочите като получател на услугата, при положение, че „допълнителни разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството“?

 Параграф „Д“.
В случаите на публична продан, когато собственикът на вещта е регистрирано по ЗДДС лице, сте длъжен в 5 дневен срок от получаването на пълната цена по продажбата: 1. Да преведете дължимия данък по продажбата по банковата сметка на ТД на НАП Пловдив; 2. Да съставите документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на Закона, в три екземпляра – за съдебния изпълнител, за собственика на вещта и за получателя; 3. Да предоставите документите по т.2 на собственика на вещта и на получателя в срок от 3 дни от издаването му; 4. Да уведомите компетентната ТД на НАП, в която собственикът на вещта е регистриран по материалния закон. Също така, Вие в качеството си на ЧСИ, трябва да определите коректно данъчната основа, респективно дължимия ДДС.
Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:

Как трябва да се определи данъчната основа, респективно правилното начисляване на ДДС при доставки при публична продан по чл.131 от ЗДДС – по чл.27, по чл.26 или по друг ред?
Когато публичната продан касае недвижим имот (облагаем, УПИ, нов) трябва ли при определяне на данъчната основа да се включат: а. местен данък придобиване на недвижим имот и/или б. таксите Ви на ЧСИ или само местен данък придобиване на недвижим имот?

2.Когато публичната продан касае движими вещи – желязо за скрап на регистриран по ЗДДС длъжник и данъкът е изискуем от получателя, трябва ли да начислявате 20% ДДС върху стойността на движимите вещи или не?
3.Трябва ли Вие, в качеството Ви на ЧСИ, да превеждате дължимия данък по продажбата при публична продан в случаите, когато не сте получили пълната цена по продажбата от длъжника?
4.Трябва ли Вие, в качеството Ви на ЧСИ, да посочвате документа за продажба при публична продан, определен с правилника за прилагане на закона в ДДС дневника за продажби, респективно в ДДС декларацията си?
 Към посоченото по – горе запитване сте приложили следните документи:
1.Удостоверение и уведомително писмо за регистрация по ЗДДС;
2.Договор за наем от 28.04.2016 г. с приемо-предавателен протокол към него от 01.06.2016 г.;
3.Договор за охрана със сигнално – охранителна техника от 01.06.2016 г.;

3 броя фактури за закупени столове и окабеляване;

5.Договор с …. за доставка на интернет от 20.05.2016 г.;
По повод на изложената от Вас фактическата обстановка в запитването и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане, изразяваме следното принципно становище.
По Параграф А.
 Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Видно от цитираната разпоредба, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на т. 1 от визираната правна норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта.
На основание гореизложеното, за Вас в качеството Ви на частен съдебен изпълнител  – регистрирано по ЗДДС лице, ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, които са Ви доставени от регистрирани по материалния закон лица, когато същите се използват за извършваните от Вас облагаеми доставки на стоки и услуги, и респективно, за същите не е налице някое от ограниченията на правото на данъчен кредит, посочени в разпоредбите на чл.70 от Закона.
Видно от приложените към запитването Ви копия на документи за получени услуги и стоки е, че са придобити преди датата Ви на регистрация по материалния закон. В тази връзка Ви обръщаме внимание на следното:
Правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация е регламентирано с текста на чл.74 от Закона за данък върху добавената стойност.
Регистрирано лице по чл.96, 97, 98, чл.100, ал.1 и 3, чл.102 или чл.132 от същия нормативен акт има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по същия закон, които са налични към датата на регистрацията. Правото възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно условията на чл.74, ал.2 от Закона.
По отношение на получените услуги преди датата на регистрацията си по материалния закон, лицето има право на приспадане на данъчния кредит за същите само когато кумулативно са изпълнени изискванията на ал.3 на чл.74 от ЗДДС.
Възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги преди регистрацията е регламентирано с текста на чл.75 от материалния закон.
Във връзка с приложените от Вас фактури за офис обзавеждане, правото на данъчен кредит би възникнало при условие, че същите са заведени като ДМА и са изпълнени условията в чл.74, ал.2 от ЗДДС. Относно приложените фактури за охрана и интернет, доколкото същите са издадени преди датата на регистрация по ЗДДС и не попадат в чл.74, ал.3 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По Параграф Б.
 За извършваните от ЧСИ изпълнителни и други действия, се събират такси и  разноски, чиито размери са определени в Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (обн. ДВ, бр.35 от 28.04.2006 г., приета с ПМС № 92 от 19.04.2006г.)  – (ТТР към ЗЧСИ). Таксите и разноските се заплащат авансово от взискателя, но са за сметка на длъжника. За събиране на таксите по изпълнението, ЧСИ изготвя подписана от него сметка в два или повече еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице.  В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане (чл. 78-80 от  ЗЧСИ, т. 33 и т. 34 от ТТР). Образецът на сметката е даден в приложение № 6 към чл.22, ал.2 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ (обн. ДВ, бр.16 от 21.02.2006 г.). Сметката съдържа необходимата за първичен счетоводен документ информация, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
От друга страна, дължимите на ЧСИ такси за извършваните от тях действия по изпълнението нямат характеристиката на държавни такси, а са възнаграждения на частни лица, упражняващи юридическа професия. Следователно като лица, упражняващи свободна професия, ЧСИ извършват независима икономическа дейност съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗДДС и попадат в обхвата на задължените по чл.3, ал.1 от ЗДДС лица. На основание чл. 113, ал.1 от ЗДДС за данъчно задълженото лице – частен съдебен изпълнител, възниква задължение да издаде данъчен документ – фактура за извършената от него облагаема доставка на услуга или при получаване на авансово плащане. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя и следва да съдържа данните, посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Регистрираният за целите на ЗДДС ЧСИ може да не издаде фактура на получател на услуга, когато последният е незадължено по ЗДДС физическо лице (чл.113, ал. 3, т.1 и т.7, б.”а” от ЗДДС).
В отчетните регистри по чл.124, ал.1 на материалния закон, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените и получени от него данъчни документи за съответния данъчен период. Обръщаме внимание, че данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1 от Закона са фактурата, известието към фактурата и протоколът.
С оглед на гореизложеното, в съставените от Вас, в качеството Ви на ЧСИ отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, следва да намерят отражение фактурите, известията към фактурите, както и протоколите по чл.117 от същия нормативен акт. Сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ не следва да намира отражение в отчетните регистри за съответния данъчен период, освен ако същата съдържа реквизитите по чл. 114 от ЗДДС и е назована сметка/фактура. В случаите, в които, на основание чл.113, ал.3 от ЗДДС за Вас не възниква задължение за издаване на данъчен документ – фактура, чл.119 от същия закон регламентира задължение да съставяте отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, съгласно нормата на чл.112, ал.3 от ППЗДДС.
По параграф В.
Глава седма от ЗЧСИ „Такси и разноски по изпълнението“ регламентира таксите, които събират ЧСИ. На основание чл.78, ал.2 от ЗЧСИ, размерът на таксите се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. Действащата тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ е обнародвана в бр.35 на ДВ от 28.04.2006 г. Съгласно чл.80 от закона за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл.78, ал.2 се внася авансово. Таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са възнаграждение за извършените от ЧСИ услуги/действия по повод на изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона всяко лице, което извършва услуга, е доставчик. Предвид това, за целите на облагането с данък върху добавената стойност, качеството доставчик е присъщо и на ЧСИ.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в изрично посочените в закона случаи. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси, не попадат в изключенията, посочени в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС, те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на същия нормативен акт. Предвид това, когато доставчикът – ЧСИ е регистрирано по Закона лице, за него възниква задължение за начисляване на данък по чл. 86 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без данъка по този закон.
Доколкото ЧСИ прилагат тарифа, в която са фиксирани сумите, които те получават като възнаграждение, това е данъчната основа върху която следва да се приложи данъчната ставка по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
По смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС, получател на услугата, извършвана от частния съдебен изпълнител следва да бъде взискателят, доколкото той е възложител по правоотношението – негова е инициативата за започване на конкретното производство. По тази услуга длъжникът няма качество на получател по смисъла на материалния закон, а се явява лице, различно от доставчика и получателя по доставката, което по силата на закон (ЗЧСИ) заплаща възнаграждението на доставчика. В тази връзка не е налице основание за издаване на данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС от частния съдебен изпълнител към длъжника. Доколкото плащането от длъжника не е свързано с доставка на услуга, предоставена от ЧСИ в полза на длъжника, липсва основание за издаване на фактура с получател – съответния длъжник в изпълнителното производство.
Издаването на данъчен документ от доставчика (фактура) е обвързано с наличие на извършена от него доставка или получено авансово плащане преди това. Съгласно чл.115 от Закона за данък върху добавената стойност, известие към фактура се издава при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставката, за която вече има издадена фактура. Обстоятелството, че разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника не е основание за издаване на известие или за анулиране на фактурата по чл.116 от Закона. С оглед на което, не следва съответният частен съдебен изпълнител да издава кредитно известие към издадена фактура на взискателя за платените авансово такси по Тарифата или да анулира тази фактура след връщане на платените суми.
По Параграф Г.
 В разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност е посочено изрично какво не се включва в данъчната основа. В т. 4 на чл. 26, ал. 5 на закона е посочено, че в данъчната основа не се включват сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
Предвид гореизложеното, ако разходите за допълнителни разноски представляват съпътстващи разходи, начислени на получателя от Вас и са пряко свързани с доставката, данъчната основа следва да се увеличи със същите на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
При условие, че сумите които получавате от получателите на доставката са за покриване на разходите, направени от името и за тяхна сметка, когато сумите са посочени изрично в счетоводството Ви и разполагате с доказателства за действителния размер на сумите, и не сте имали право на данъчен кредит по отношение на данъка, който е станал дължим при извършването на разходите, не следва да ги включвате в данъчната основа на основание чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
По Параграф Д.
 Специалният ред на облагане с данък върху добавената стойност по чл.131, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е регламентиран в Глава четиринадесета от същия – „Специфични случаи на доставки” и е приложим при две кумулативно изпълнени:
– в случаите на публична продан по реда на ДОПК, съответно ГПК, или продажбата е по реда на ЗОЗ, и
– собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекарния имот) да e регистрирано по ЗДДС лице.
Необходимо е да се има предвид, че на облагане с ДДС подлежат само доставките на стоки и услуги, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от същия закон в случаите на обикновена продажба, поради което, не се облагат с данък върху добавената стойност принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например, прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.
Данъчната основа се определя по реда на чл. 131, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС.
Данъчното третиране на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на ЗУО, както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка е указано в Глава деветнадесет „а“ от ЗДДС. Тези доставки са облагаеми по смисъла на закона, но за тях е въведена схемата на т.нар. „обратно начисляване“ на данъка. Схемата на т.нар. „обратно начисляване“ на ДДС при тези доставки изисква данъкът да се дължи от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице по закона лице, предвид разпоредбата на чл.82, ал.5 от ЗДДС.
В случая на запитването, в частта за публична продан на желязо – скрап, ще е налице доставка в хипотезата на две правни норми – чл.131 и чл.163а от закона, които разпоредби уреждат специален данъчен режим по отношение на облагането с данък върху добавената стойност, т.е. изключват общите правила за документиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка. Разпоредбата на чл.163а от материалния закон, от една страна, може да се определи като обща разпоредба, уреждаща данъчния режим на доставките, имащи за предмет стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 на ЗДДС. От друга страна, разпоредбите на чл.131 от същия нормативен акт се отнасят до по-тесен кръг от отношения, които уреждат и дерогират  общите, които им противоречат. Поради това, нормата на чл.163а от Закона, като по-обща спрямо тази на чл.131 от същия, не следва да намери отражение  в конкретния случай. В тази връзка, независимо от обстоятелството, че ако бяха предмет на обикновена продажба, за стоките, посочени в Приложение № 2 на материалния закон дължимият данък следваше да се начисли от получателя по доставката, когато е регистрирано по ЗДДС лице, съгласно реда на чл.163а от същия акт, при публична продан съдебният изпълнител, извършващ продажбата, е този, който е отговорен за начисляване и внасяне на данъка.
В случаите на продажба по чл.131, ал.1 от закона публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор съставя документ за продажбата, който съдържа най-малко реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1-8 от ППЗДДС. Съгласно изискването на ал.2 на същата правна норма от Правилника, посоченият документ се издава в 3 екземпляра в срок до 5 дни, считано от получаване на пълната цена по продажбата. В същия срок, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор следва да подаде уведомление по образец – приложение № 20 от ППЗДДС, до териториалната дирекция на НАП, където е регистриран собственикът на вещта.
По смисъла на чл.131, ал.1, т.1 от ЗДДС, в случаите на публична продан по реда на ДОПК или ГПК или при продажба по реда на закона за особените залози или чл.60 от Закона за кредитните институции, и когато собственикът н

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »