издаване на данъчна оценка за недвижим имот държавна собственост, предоставен за управление на министъра на земеделието и храните, представляващ необходимо прилежаща площ към сграда

3_345/07.02.2014 г.
ЗМДТ, чл. 11, ал. 1, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 3;
ЗМДТ, чл. 14;
ЗМДТ, чл. 123, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 3, ал. 3, Приложение № 2.
Относно: издаване на данъчна оценка за недвижим имот държавна собственост, предоставен за управление на министъра на земеделието и храните, представляващ необходимо прилежаща площ към сграда
Според изложеното в запитването Министерството на земеделието и храните иска издаване на данъчна оценка във връзка с продажба на недвижим имот, представляващ необходимо прилежаща площ към сграда с начин на трайно ползване – „за друг вид производствен обект”, находящ се в с. Д, общ. Х. За имота е представен Акт за частна държавна собственост № …./……2013 г., с който същият е предоставен за управление на министъра на земеделието и храните. Върху имота има построена сграда, която е собственост на юридическо лице. За имота е създадена партида на това лице на основание чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ. Към момента Министерството на земеделието и храните (МЗХ) нямат открита партида за недвижимия имот и отказват да подадат декларация по чл. 14 от ЗМДТ, ведно с Приложение № 3 към нея с доводите, че не са данъчно задължено лице, не завеждат имота в баланса на ведомството, и същият няма отчетна стойност, която да посочат. Допълнено е, че издаването на исканата данъчна оценка за продажба на имота е практически невъзможно поради обстоятелството, че няма данъчна партида за този имот на МЗХ.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1.Следва ли МЗХ да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ ведно с Приложение № 3 към нея за въпросния поземлен имот?
2.На какво основание следва да се издаде данъчната оценка на имота по искане на МЗХ при положение, че имотът ще бъде продаден на собственика на сградата, построена върху него?
3.Кое е данъчно задълженото лице за поземления имот?
4.Ако МЗХ е данъчно задължено лице, за какъв период следва да се начисли данък върху недвижимия имот?
5.Подлежи ли МЗХ на санкция съгласно изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г.), изразяваме следното становище:
По силата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ определя данъчнозадължените лица по отношение на поземлените имоти, държавна или общинска собственост, върху които са построени сгради, принадлежащи на други лица. Такива са собствениците на сградите.
Правилото на чл. 11, ал. 2 е изключително, в отклонение от общия принцип на облагане на собственика на имота, поради което следва да се тълкува ограничително. Задължението за заплащане на данък за тези имоти е лимитирано от регулативния обхват на чл. 10 от ЗМДТ, според който на облагане подлежат поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места, поземлените имоти, разположени извън строителните граници, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, както и застроените земеделски и горски земи.
“Поземлен имот“ според определението на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ е “част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост”. Правно ирелевантно обстоятелство е предназначението и начинът на отреждане на конкретния имот. Той може да бъде и земеделска или горска земя, като в този случай на облагане подлежи застроената площ и прилежащия терен.
За целите на облагането с годишен данък върху недвижимите имоти данъчна декларация за облагане на поземления имот подава собственикът на сградата в качеството му на данъчнозадължено лице /чл. 3 от ЗМДТ/. Когато данъчнозадълженото лице е юридическо лице, то подава декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на данъчната оценка на земята и на сградата.
Видно от представената фактическа обстановка в запитването и от приложените документи към него е, че „М” ЕООД е придобило три сгради (два краварника и млекосъбирателен пункт) по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот. Дружеството е въведено във владение на тези имоти на 23.12.2004 г. С оглед на гореизложената нормативна уредба данъчно задължено лице по ЗМДТ за сградите и необходимо прилежащите към тях площи се явява „М” ЕООД. В тази връзка правилно дружеството е декларирало в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ……./……2010г., трите сгради в част II и в част III, т. 7 „Земя” е посочило площта на земята частна държавна собственост.
Предвид горното МЗХ не е данъчно задължено лице за посочения в запитването недвижим имот, представляващ необходимо прилежаща площ към сграда, съответно същото няма задължение за подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота, не подлежи на облагане с данък за същия, както и на санкция по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.
Служителите на общините по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ издават удостоверения за данъчни оценки на недвижими имоти, представляващи облагаеми с данък обекти – сгради и поземлени имоти в строителни граници, застроените дворове, земи извън строителните граници, земеделски и горски земи, незавършено строителство, право на строеж на сграда и право на ползване. Удостоверения за данъчна оценка се издават само за недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях.
Нормите за данъчна оценка на недвижими имоти по Приложение № 2 към ЗМДТ регламентират правилата за определяне на данъчната оценка на сгради и поземлени имоти, представляващи обекти, облагаеми с данък върху недвижимите имоти и данък при придобиване на имущества.
Относно основанието за издаване на данъчната оценка на имота по повод наискането, подадено от МЗХ, следва да се има предвид, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, съгласно която прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Данъчната оценка на прилежащите към сградите площи, обект на продажба, трябва да бъде издадена при спазване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, изр. първо отПриложение № 2 към ЗМДТ, който урежда, че когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец.
Предвид гореизложеното МЗХ, с подаване на искането, следва да подаде и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, която е само за целите на изчисляване и издаване на данъчната оценка на имота, а не за определяне на данъчни задължения. В същата е необходимо да бъдат посочени характеристиките на имота като местоположение, площ и т.н., като не е необходимо декларирането на отчетната му стойност.

Оценете статията

Вашият коментар