3_739/17.02.2009 г.
ЗДДС, чл. 3, ал. 5;
ЗДДС, чл. 112, ал. 1;
ЗДДС, чл. 114, ал. 1;
ЗДДС, чл. 124;
ППЗДДС, чл. 3, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 78, ал. 1
Относно: издаване на документи от община, регистрирано по ЗДДС лице на основание разпоредбите на ЗДДС и правилника за приложението му
Според изложеното в запитването общината е регистрирана по ЗДДС, считано от 05.01.2009 г., във връзка с което се поставят следните въпроси:
1. Кметство с. Г. е второстепенен разпоредител с Булстат 0000000000000 и дан.№………………. – с отделна банкова сметка и отделен бюджет. Общината има същия дан.номер и Булстат 000000000. Въпросът е при издаване на фактури от кметството кой идентификационен код по БУЛСТАТ следва да бъде вписан – ВG с Булстат на кметството или ВG с Булстат на общината? Кметство с. Г. трябва ли да съставя дневници за покупки и продажби отделно от общината?
2. При осъществяване на дейността си общината е сключила договори за наеми с лекари и зъболекари, имащи практики на територията на Община Ч. Общината плаща на доставчици разходи за ел. енергия, вода, телефон и след това с фактури сумите се възстановяват на общината – т. н. възстановени разходи. Тези фактури следва ли да се отразяват в дневника за продажбите? По същия начин общината префактурира подобни разходи и на самото Кметство с. Г. – те също ли трябва да се включват в дневника за продажбите?
3. Общината плаща такса за интернет и префактурира на Основно училище в с. Ч. и Читалище в с. Ч. като досега тези взаимоотношения са определяни като възстановени разходи за общината, тъй като те са второстепенни разпоредители – притежават отделна банкова сметка и Булстат. Въпросът е, тези суми облагаема сделка ли са и трябва ли да бъдат включени в дневника за продажбите?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 106 от 12 декември 2008 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 4 от 16 януари 2009 г./ изразяваме следното становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно действащата нормативна уредба в Република България кметствата нямат статут на самостоятелни юридически лица. В чл. 2, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е посочено, че кметствата и районите са съставни административно-териториални единици в общината като последната съгласно чл. 14 от същия закон е юридическо лице.
Видно от изложената фактическа обстановка, Кметство с. Г. е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Община Ч., която е с Булстат 000000000 и идентификационен номер за целите на ЗДДС BG000000000. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и 8 и чл. 6, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ Кметство с. Г. като второстепенен разпоредител, което не е самостоятелно юридическо лице притежава 13-значен идентификационен код по БУЛСТАТ 0000000000000.
Задължителните реквизити на фактура, с която се документира продажба на стоки или услуги са изброени в т. 1 до т. 15 на ал. 1 към чл. 114 от ЗДДС, като съгласно т. 5 за регистрираните по ЗДДС лица се отразява идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика (в случая идентификационен номер по ЗДДС на общината BG000000000). Считаме, че няма пречка във фактурите да бъде посочван като незадължителен реквизит и идентификационния код по Булстат на второстепенния разпоредител, в случая кметството. В карето с информацията по чл. 114, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съдържащо име и фамилия на съставителя се попълват данни за служителя на Кметство с. Г., ако същият е съставител на фактурата.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
– наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава (в случая Кметство с. Г. с ЕИК по БУЛСТАТ 0000000000000);
– идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона (в случая общината с идентификационен номер BG000000000).
Съгласно чл. 121 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), Закона за данък върху добавената стойност и ППЗДДС. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСч предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства.
Видно от гореизложеното Кметство с. Г. е съставна административно-териториална единица в общината и не е самостоятелно юридическо лице, поради което същото не следва да съставя дневници за покупки и продажби отделно от общината. Община Ч. като регистрирано по ЗДДС лице следва да се разчита с бюджета, след предоставяне на необходимата информация за попълване на справката-декларация по ЗДДС за всеки данъчен период от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
По втория поставен въпрос:
С разпоредбата на чл. 124 от ЗДДС се въвежда задължението на регистрираните по този закон лица да водят регистрите – дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 2 от същата правна норма регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. По силата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, пред който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Според ал. 6 на чл. 124 от ЗДДС видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона.
Данъчното третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател, е разгледано подробно в писмо на НАП с Изх. № 91-00-86 от 21.03.2007 г. В цитираното писмо е разяснено документирането на тези доставки, характерът им, правото за приспадане на данъчен кредит от наемателя и от наемодателя и др. въпроси, свързани с темата. Писмото може да се намери на интернет страницата на НАП на адрес www.nap.bg.
Във връзка с отношенията, които възникват по повод с разплащанията между отделните разпоредители с бюджетни средства, които са в рамките на едно данъчнозадължено лице е приложим чл. 3, ал. 1 от ППЗДДС. Съгласно тази норма „доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено на територията на страната, е вътрешен оборот и не е доставка“.
В този смисъл, документирането на разплащанията в състава на едно лице не се извършва с данъчните документи по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС – фактура, известие към фактура или протокол, а с друг първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството, поради което същият няма да намери отражение в дневниците за покупки и продажби на общината.
По трeтия поставен въпрос:
Съгласно чл. 10, ал. 4 от Закона за народната просвета (ЗНП) държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица. Общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети.
Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ). Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи (чл. 2, ал. 1 от ЗНЧ). Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
С данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стоки и услуги на основание чл. 2, т. 1 от закона. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В ЗДДС, Глава четвърта изчерпателно са изброени доставките на стоки и услуги, които са освободени. Доставките „префактуриране на такса за интернет” не са сред изрично посочените доставки и следователно същите не представляват освободени такива. Също така за осъществяването им общината не действа като орган на местна власт, поради което и на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС същата се явява данъчно задължено лице.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС „всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117“.
Фактурата като данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена.