Относно: издаване на фактури от физическо лице
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-………. с вх. № ……./ ……е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличния търговец е регистриран по ЗДДС. Физическото лице е собственик на сграда, която е СИО, като договора за наем е сключен с физическото лице. За наема са издавани разписки без ДДС. След извършена ревизия по ДДСза наема е издадена фактура с начислен ДДС от името на физическото лице с името, ЕГН и ДДС номера на ЕТ. Банката връща документа като неправилно попълнен.
Поставени са следният въпрос:
Какъв документ трябва да издавам като ФЛ и ЕТ, регистриран по ЗДДС и какво да се пише, като се има предвид, че помещението е семейно.
Предвид така изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Видно от описаната фактическа обстановка, отдадения по наем недвижим имот е придобит в режим на СИО. Същата съгласно разпоредбите на Семейния кодекс е бездялова – вещта принадлежи общо на двамата съпрузи при равни дялове, като съпрузите имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи /чл.19 и чл.22 от Семейкия кодекс/. На това основание, дохода от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, когато то е съпружеска имуществена общност, следва да се раздели поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.
Отдаването под наем на имот представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, а съгласно чл.3, ал.1 от закона, физическите лица, които отдават имот под наем са данъчно задължени лица.
Извън случаите на чл.45, ал.4 на ЗДДС, доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е облагаема доставка.
Съпругът – регистрирано по ЗДДС лице, следва да начислява ДДС върху ? част от наемната цена. По аргумент на чл.96, ал.2 от ЗДДС облагаемият оборот от отдаване под наем представлява неразделна част от облагаемия оборот от другите дейности, извършванив качеството му на данъчно задължено лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС, вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът “ВG“.
На основание §1, ал. 1, точка 4 от ДР на ППЗДДС, идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, пред който е поставен знакът “ВG“. Ето защо, в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност – търговец, селскостопански производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и т.н., за целите на облагането с ДДС, данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС.
В този смисъл е и разпоредбата на §1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
За основа на идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на физическите лица – еднолични търговци, следва да бъде използван единният идентификационен код, посочен в §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, издаден на физическите лица с оглед на тяхната търговска правосубектност (т.е. идентификационният код, издаден във връзка с регистрацията им като еднолични търговци), съответно пред който следва да бъде поставен знакът “ВG“.
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност – като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително) и да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец.
Издадената фактура следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС.’