3_5332/10.09.2008г.
ДОПК, чл. 119, ал. 3;
ДОПК, чл. 134, ал. 6;
ДОПК, чл. 122, ал. 1, т. 1-7
Относно: издаване на ревизионен акт по чл. 134 от ДОПК
При извършена ревизия на К в качеството й на ЕТ „К”, гр…. с РА №………/………г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Х са установени задължения за данъци и осигурителни вноски. Данъчната основа за облагане с данъци е определена по реда на чл.122, ал.4 от ДОПК след установяване наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и извършен анализ на критериите по чл.122, ал.2 от с.к. Всички документи в процеса на ревизионното производство са връчени на упълномощени лица.
Във връзка с подадена жалба от задълженото лице против Решение за отказ за възлагане на ревизия№…. от …….. г. на Директора на ТД на НАП – Х, Административен съд – гр.Y с Определение №…. oт ………г. връща преписката на Териториалния директор за възлагане на ревизия по реда на чл.134, ал.4 от ДОПК, с която да се установят публичните задължения на X по ЗОДФЛ /отм./за периода ………….2003г.-……….2005г.; по КСО: вноски за ДОО за периода ………..2003г.-………..2005г.; вноски за ДЗПО за периода ……….2003г.-………..2005г.; вноски за фонд ГВРС за периода ……….2003г.-………..2005г и здравноосигурителни вноски за периода ……….2003г.-………..2005г. като ревизията се съобрази с наличието на установените и посочени в определението нови обстоятелства. В изпълнение на определението на АС – Y е издадена ЗВР №…./…………г.
При положение, че в хода на новообразуваното ревизионно производство не се установят обстоятелства и факти, различни от тези, които са взети предвид в предходното ревизионно производство, при което е издаден РА №………/……….г., поставяте следните въпроси:
1.Имайки предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 6 от ДОПК, ако при новата ревизия за изменение не е установено основание за допълнително определяне на задължения, как следва да приключи ревизионното производство?
2.Като се има предвид реда, по който са определени задълженията в първия ревизионен акт, следва ли при новообразуваното производство да се повтори процедурата по чл. 122 от ДОПК?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно– осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ, бр.69 от 5 Август 2008г.), изразяваме следното становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 134, ал.6 от ДОПК, когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.
На основание чл. 119, ал. 3 от ДОПК ревизионното производство приключва с издаването на ревизионен акт или със заповед за приключване на производството, когато същото е недопустимо. В конкретния случай не са налице основания, които да опорочат производството така, че да се приеме, че същото е недопустимо /напр. производството е образувано след изтичане на срока по чл.109 от ДОПК; предмет на определяне са задължения, установяването на които не е от компетентността на НАП или в обхвата на ревизията са включени задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт след обжалване по съдебен ред/. Напротив, в хода на новото ревизионно производство се разглежда въпросът за изменение на вече установени задължения и техния размер.
Следователно, ревизионното производство следва да приключи с ревизионен акт, независимо, че евентуално няма да бъдат определени допълнително задължения.
Следва да се има предвид, че в такъв случай в титулната част на ревизионния акт следва да се посочи, че същият се издава на основание чл.134 от ДОПК, като се посочи ревизионният акт, който се изменя. В мотивите на ревизионния акт по чл.134 от ДОПК следва да се посочи ревизионния акт, който се изменя, заедно със задълженията, които са установени с него. В случай, че не бъдат определени допълнително задължения в таблицата за установени задължения по ревизионния акт по чл.134 от ДОПК в колоната размер на задължението следва да се посочи „0”, тъй като с ревизията не са определени допълнително задължения.
По втория поставен въпрос:
По своя характер възобновяването на ревизионното производство представлява поставяне отново за пререшаване на същия въпрос, който е бил решен с издадения и влязъл в сила ревизионен акт. Правилото, че влезлият в сила административен акт поради необжалването му в законоустановения срок е окончателен, поражда своето действие и не може да бъде оттеглян, отменян или изменян от органа, който го е издал,може да бъде нарушено в изрично посочените в закона случаи. Такива са предвидени в чл.133 от ДОПК. Изменението на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски по реда на чл.133 и сл. от ДОПК е строго формално производство, свързано с точно определени срокове, основания за образуване на производството, ограничен кръг от страни, по чиято инициатива може да се образува. Производството по реда на чл.134 и при условията на чл.133 от ДОПК е самостоятелно, ново ревизионно производство, с което могат да бъдат изменени задълженията, определени с влезлите в сила ревизионни актове, издадени от органите на НАП, а ревизионният акт, който се издава в резултат на възобновеното производство е нов индивидуален административен акт.
При извършване на ревизията за изменение на публичните задължения, органите по приходите следва да установят с допустимите по реда на Глава осма от ДОПК доказателства и доказателствени средства всички факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията, в т.ч. да анализират и новите обстоятелства по чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК.
Ревизия при особени случаи се извършва при спазване на регламентирания в чл.122 и следващи от ДОПК процесуален ред и при наличие на визираните обстоятелства. По силата на чл.122, ал.1 от с.к. органите по приходите могат да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изчерпателно изброените обстоятелства. Основата за облагане с данъци в случаите по ал.1 се определя за съответния период, за който са установени обстоятелствата.
Ако в хода на ревизионното производство, органите по приходите установят наличието на някое от обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1-7 от ДОПК, същите следва да извършат преценка относно необходимостта за преминаване към особения ред за определяне на основата за облагане с данъци. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.122 от ДОПК, особеният ред за извършване на ревизии не е приложим за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски.
Предвид гореизложеното в рамките на новото ревизионно производство по реда на чл.133 и чл.134 от ДОПК не е необходимо да се повтори процедурата по чл.122 от ДОПК в случай, че не са налице визираните от законодателя предпоставки за прилагане на особения ред за облагане и обратно, ако бъдат установени такива, органите по приходите действат в рамките на оперативна самостоятелност при определяне задълженията на ревизираното лице.
‘