издаване на Удостоверение за приложимо законодателство от НАП като компетентна да определя приложимото законодателство според Дял ІІ от Регламент № 883/2004. Като мотив се излага, че не са налице усл

1_142/02.11.2010
Регламент 883/2004
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр. ………….,заведено с вх. № …………………2010 г., изразяваме следното становище:
Видно от запитването, Вие сте търговско дружество със седалище и адрес на управление в България като основната Ви дейност е осигуряване на персонал за нуждите на чуждестранна фирма във Финландия. За услугата от предоставяне на персонал дружеството получава възнаграждение и съответно издава фактурана клиента, който има регистрацияи седалищевъв Финландия. Лицата, които се изпращат имат сключен постоянен трудов договор с дружеството и за времето на пребиваване в чужбина получават трудововъзнаграждение и командировъчни /дневни/ разходи по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. С подписването на трудовите договоридружеството приема, че работниците са подчинени на българското социално законодателство и внася всички дължими социални и здравноосигурителни вноски. Работниците къммомента са изпратени в чужбина и полагат труд на територията на Финландия. При подаване на исканеза издаване на Удостоверения за приложимо законодателствопо разпоредбите на Дял ІІ от Регламент 883/2004 за определени работници е направен отказ за издаване на такива, по причини писмено мотивирани за всеки работник поотделно. Въпросите които се поставят са:
1.Как следва да се осигуряват работниците, които са получили отказ за приложимобългарското законодателство до завръщането си в България?
2.Ако тези работници се осигуряват по финландското законодателство как ще се внасят вноските, за чия сметка и от името на коя страна, като се има предвид, че до завръщането имв България ще се запазят трудовите правоотношения с работодателя /българското дружество/?
От 01.05.2010г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл.11–16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени императивни разпоредби, предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка /командироване, изпращане-чл.12/1/2/ от Регламент № 883/2004 г./.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и не е изпратено да замества друго лице.
Като изключение от основното правило, разпоредбата на чл.12/1/ от регламентапоставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава–членка. В случаите на командироване при поискване, приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1-Удостоверение за приложимо осигурително законодателство.
Във Вашия случай, на базана представената информация от запитването и служебна проверкае видно, че за работниците е направен мотивиран отказ относно издаване на Удостоверение за приложимозаконодателство от НАП като компетентна да определя приложимото законодателство според Дял ІІ от Регламент № 883/2004. Като мотив се излага, че не са налице условията за прилагането на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004, поради което не е издаден формуляр А1, удостоверяващче съответните лицаса подчинени на българското законодателство
В настоящия случай ако приемем, че лицата ще полагат труд единствено на територията на една държава членка /Финландия/,то на основаниечл.11/3/а от Регламент № 883/2004 същите ще са подчинени на осигурителното законодателство на тази държава .
Вследствие от определяне на приложимото право се определя и държавата, в която се превеждат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.
При определяне като приложимо осигурителното законодателство на държавата, на чиято територия лицата полагат труда си, те ще подлежат на задължително осигуряване във въпросната държава, съобразно извършваната трудова дейност на нейна територия.
Съгласно чл. 21/1/ от Регламент 987/2009г работодателите със седалище или място на дейност извън държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение превеждане/плащане/ на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или място им на дейност се намираше в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо.
Работодател, чийто място на дейност не е в държавата–членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълняваот свое имезадълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягатосновните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентна институция на тази държава –членка. /основание чл.21/2/ от Регламент 987/2009г/
В този случай българският работодател е необходимо да се информира за задълженията му във връзка с осигуряването на наетите лица по националното законодателство на Финландия.