Изх. №23-22-200

Изх. №23-22-200
22.02.2019 г.

ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3
ЗЗО – чл. 40, ал. 4
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 11

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-200/31.01.2019 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Възнамерявате да работите без трудово правоотношение като експерт и консултант. По професия сте строителен инженер и притежавате сертификат за оценител на недвижими имоти, издаден от Камарата на независимите оценители.
Пенсионер сте и получавате пенсия от държавното обществено осигуряване
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли да внасяте здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО. Задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила (основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗО).
Редът, по който следва да се внасят здравноосигурителни вноски за различните категории здравноосигурени лица е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а“, изречение 1-во от ЗЗО, за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от закона и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Ако лицата са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, вноските се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗЗО). Осигурителните вноски за тези лица се внасят в съотношението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от закона от възложителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗЗО).
На основаниие чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителните вноски се определят от размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и са за сметка на държавния бюджет.
За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т.1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от закона, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО). Вноските за тези лица се внасят по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) (чл. 40, ал. 8 от ЗЗО).
Видно от цитираните разпоредби, за пенсионерите от държавното обществено осигуряване, които работят без трудово правоотношение се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с разходите за дейността. Вноската се разпределя между възложителя и осигуреното лице в съотношение 60:40. Дължимата от лицето част се удържа при изплащането на възнаграждението, независимо че лицето е осигурено от републиканския бюджет върху размера на отпуснатата пенсия. В месечен аспект, сборът от пенсията и осигурителния доход по граждански договор не следва да надвишават максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО, който за 2019 г. е в размер на 3000,00 лв.
Съответно здравноосигурителни вноски за лице, което работи без трудово правоотношение и получава пенсия, няма да се дължат само в случаите, при които полученото месечно възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността, е под минималната работна заплата за страната и лицето не е осигурено здравно на някое от основанията, изброени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО.
Чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО определя реда за здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (самоосигуряващите се лица). Съгласно цитираната разпоредба, тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудови правоотношения, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2 на чл. 1, ал. 5 от наредбата.
Лицата, които упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ).
Съгласно чл. 5 от Закона за независимите оценители (ЗНО), независимият оценител е лице, което въз основа на регистрация в регистъра на независимите оценители има право да изготвя и подписва доклад за оценка на обекти, подлежащи на оценяване, като прилага необходимите стандарти. Право да упражняват професията на независим оценител имат само лица, които са вписани в регистъра на независимите оценители и са получили сертификат за независим оценител (аргумент чл. 16, ал. 1 от ЗНО). На основание чл. 17, ал. 1 от ЗНО, професията на независим оценител се упражнява въз основа на договор между възложителя и независимия оценител – пряко като физическо лице или чрез дружество на независим оценител, с посочване на независимия оценител, отговорен за извършване на оценката.
С оглед на гореизложеното, в случай че упражнявате дейност, за която подлежите на предварителна регистрация, определена с нормативен акт, Вие подлежите на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в качеството на лице, упражняващо свободна професия (самоосигуряващо се лице).
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (Окд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (аргумент чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 11 от наредбата, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице осигурителни вноски не се внасят от възложителят и не се удържат от възнаграждението. Тези лица сами внасят дължимите осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване при годишното изравняване на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
По отношение на самоосигуряващите се лица, които получават пенсия от държавното обществено осигуряване е важно да се отбележи, че в ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която освобождава пенсионерите, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица от внасянето на задължителни здравни вноски. Здравноосигурителните вноски за тези лица се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 8 от ЗЗО).
В заключение Ви информирам, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар