Изх. №20-00-164
21.05.2019 г.
чл. 7 от ЗДДФЛ
чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ
чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ
чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ
чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„X“ ЕООД има сключен договор за поддръжка на транспортни вертолети с Министерство на отбраната на Република Мозамбик. Договорът е със срок на изпълнение над една година. Във връзка с изпълнение на поетите ангажименти по посочения договор дружеството сключва граждански договори с чуждестранни физически лица /граждани на държави извън ЕС/, които да осъществяват консултантска и посредническа дейност относно поддръжката на летателната способност на въздухоплавателните средства. Услугата ще се извършва само на територията на Република Мозамбик.
Поставен е следния въпрос:
Следва ли дружеството да удържа данък върху доходите на физическите лица при изплащане на договорените и изпълнени консултантски дейности?
Съгласно нормата на чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са:
– местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
– местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Посоченият предмет на договорите указва, че местното търговско дружество ще дължи на чуждестранните физически лица възнаграждения за извършени технически услуги. Дефиниция на понятието „технически услуги“ се съдържа в т. 9 от §1 на ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съгласно която „възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице”.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, доходите от възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица, са от източник в Република България. При определяне на източника на доход по чл. 8 от ЗДДФЛ, мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ).
Възнагражденията за технически услуги с източник в България, начислени/ изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, попадат в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, който се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му. Данъкът е в размер на 10 на сто, начислява се върху брутната сума на дохода и се превежда по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца (чл. 37 ал. 1, т. 7 и ал. 2; чл. 46, ал. 1; чл. 65, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ). В срока за внасяне на данъка платецът на дохода е задължен да декларира дължимия окончателен данък за начисления доход на чуждестранното физическо лице, като подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в ТД на НАП по месторегистрацията си.
За доходите, обложени с окончателен данък, лицата не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен в случаите по чл. 37а. от с.з. (чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ).
Предприятието, платец на дохода, е задължено да предостави и информация за изплатените доходи на чуждестранните физически лица, обложени с окончателен данък, в изготвената справка по образец (чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ).
Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ).
По изрично искане от чуждестранното физическо лице, подадено в ТД на НАП по място на регистрация на платеца, може да бъде издадено удостоверение за платения от лицето данък по ЗДДФЛ (чл. 58 от ЗДДФЛ).
В случай че чуждестранно физическо лице извършва услуги като посредник, т.е. действа от свое име и за сметка на дружеството, възнаграждението има характер на комисионна. Комисионните, като вид доход на чуждестранни физически лица, не попадат сред изброените в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на закона. Следва да се има предвид, че доколкото в конкретния случай посредническите услуги се извършват извън територията на страната, възнагражденията не са от източник в България, тъй като не са в обхвата на изрично изброените в чл. 8 от ЗДДФЛ доходи.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В конкретния случай между правителствата на Република България и Република Мозамбик няма сключена Спогодба за избягване на двойно данъчнo облагане (СИДДО) или друг международен договор, поради което по отношение облагането на изплатените възнаграждения в полза на чуждестранните физически лица, е приложимо българското данъчно законодателство.
По отношение формиране на място на стопанска дейност и предвид липсата на представени документи, то „място на стопанска дейност“ съгласно дефиницията на §1, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е:
(а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
(б) извършването на дейност в страната чрез лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
(в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
Доколкото „Х” ЕООД ще развива дейност в Република Мозамбик, в случай че законодателството на тази страна изисква регистрация на място на стопанска дейност (офис, обекти и т.н.), посредством което дружеството извършва стопанска дейност на територията й, то реализацията и разчитането на тази дейност ще бъде съгласно изискванията на местното законодателство.