Изх. №94-00-43
28.06.2018 г.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
чл. 118 ал. 3 от ЗДДС
чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г.
чл. 4, т. 7 от Наредба №Н-18/2006 г.
чл. 4, т. 8 от Наредба №Н-18/2006 г.
чл. 3, ал. 1 от ЗЗ, чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ
чл. 6, ал. 1 от ЗСч.
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-43/30.05.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба№Н-18/2006 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
По професия Вие сте фризьор и сте регистрирана в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия или упражняване на занаятчийска дейност. Уточнявате, че сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но желаете да практикувате професията си.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Попада ли професията „фризьор” в дефинициите за свободна професия или е упражняване на занаят?
2. Следва ли продажбите да се отчитат чрез ЕКАФП?
3. Ако не следва продажбите да се отчитат чрез ЕКАФП, може ли да се използва такъв, който не е свързан с НАП и да не се издават други документи за извършените продажби?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „фискална касова бележка”, съгласно която „Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез фискални касови бележки от фискално устройство. Тук попада и упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. „Занаят“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите (ЗЗ) е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В ал. 2 на същата правна норма е разписано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение №1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Видно от цитираната правна норма, едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение №1 на ЗЗ. Дейността, която желаете да извършвате, е в обхвата на приложението и същата е посочена в т. 57 – фризьорство. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Съгласно чл. 4, т. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност – упражняване на занаят по смисъла на ЗЗ, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Следователно, при условие че ще извършвате услугите с личен труд, за осъществяваната дейност като фризьор занаятчия – пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, ще е налице хипотезата на чл. 4, т. 7 от наредбата.
На основание чл. 4, т. 8 от Наредба №Н-18/2006 г., лицата, упражняващи свободна професия, нямат задължение да регистрират и отчитат извършените продажби чрез фискално устройство.
В §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г. като „лица, упражняващи свободна професия“ са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Още по-точна дефиниция за „лица, упражняващи свободна професия“ се съдържа в текста на §1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), според който това са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
От казаното по горе следва, че като пенсионер, извършващ занаятчийски услуги (фризьорски услуги) с личен труд и при условие че не сте търговец по смисъла на ТЗ, нямате задължение да регистрирате и отчитате тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
Доколкото няма забрана, в случай, че желаете за документирането и отчитането на продажбите да използвате касов апарат, то той трябва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.
По трети въпрос:
Ако отчитането не е по реда на Наредба №Н-18/2006 г., тъй като нямате такова задължение, то съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, следва да издавате документ за придобитите от Вас доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) а именно:
Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).