.: № 24-34-10
Дата:28.12.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 8.
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-34-10 от 10.01.2011 г., Ви уведомявам следното:
По смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната; или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Имайте предвид, че статута на местно лице на България се определя за цялата данъчна година и че данъчният закон не е дефинирал специални изисквания по отношение на доказването на наличието на въпросните критерии. Компетентен орган за издаване на удостоверение за местно физическо лице на Р България е единствено Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.
Относно удостоверението за местно лице по смисъла на Директива 2003/48/ЕС следва да имате предвид, че неговото издаване е тясно свързано с прилаганеправилата на посочената директива и на практика е ограничено. В страницата на НАП www.nra.bg e качено Ръководство относно изискванията за предоставяне на информация за доходи от спестявания от агент-платци на територията на Република България. Съгласно цитираното ръководство :
„Хипотезата, при която едно лице – гражданин на държава-членка е със статут на продължително пребиваващ в Р. България чужденец може да създаде практически трудности. В документите за самоличност на продължително пребиваващите в страната чужденци се вписва настоящия адрес. За тези лица следва да се подава информация, освен ако не представят удостоверение за местно лице за целите на прилагането на Директивата. Такова удостоверение може да бъде издадено от Централното управление на НАП. Ако коментираното удостоверение не бъде представено, информацията, която следва да бъде предоставена се събира въз основа на официалния документ за самоличност на лицето, издаден от държавата, на която е гражданин. Агент-платците следва да предприемат всички разумни действия за установяване самоличността на притежателя на доходите”.
От горепосоченото следва, че такива удостоверения се издават в строго специфични случаи и целят подпомагане на агент-платците в процеса на идентифициране на действителния притежател на дохода.
По отношение на документа по чл. 37, ал. 8 от ЗДДФЛ с който се удостоверява, че чуждестранното физическо лице е установено за данъчни цели в държава – членка на ЕС, или в друга държава – членка на ЕИП следва да имате предвид, че това не е унифициран документ, а се утвърждава от конкретната данъчна администрация на държавата – членка на ЕС или държавата – членка на ЕИП, като всяка държава има собствени критерии. В тази връзка Ви уведомявам, че НАП не разполага със списък на формулярите на документи, по държави-членки на ЕС и ЕИП, които се приемат за достатъчни с оглед прилагането на чл. 37, ал. 8 от ЗДДФЛ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘