ЗДДФЛ – чл. 12, ал. 1; чл. 13, ал. 2
ОТНОСНО: Изплащане на ликвидационен дял на наследници
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – …с вх. № …/04.09.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно описаното в писмото Ви, излагате следната фактическа обстановка:
Единият от съдружниците в дружество с ограничена отговорност е починал на 18.01.2012 г. Впоследствие Общото събрание на дружеството е отказало да приеме за съдружници наследниците на починалия съдружник и е взело решение да им се изплати стойността на дела, притежаван от техния наследодател.На 17.12.2014 г. съдружниците решават да се намали капиталът на дружеството с 45 дяла, всеки по 10 лева, или с общо 450 лв., поради изплащането на дела от капитала на прекратилите участието си трима съдружници или на техните наследници. Общото събрание решава да раздаде дивиденти на двамата наследници за 2013 г., според дела на съдружника.
Във връзка с изложеното, задавате следните въпроси:
1.Какво трябва да се изплати и как данъчно да се третира дружествен дял на починал съдружник?
2.За уравняването на ликвидационния дял, какви данъци дължат и колко трябва да получат наследниците?
3.Трябва ли наследниците да връщат дивидентите за 2013 г., като съдружникът е заличен от Търговския регистър през 2014 г. и до този момент дяловете му не са изплатени, а ликвидационен дял е изплатен през месец декември 2014 г., изчислен въз основа на баланса на дружеството към 31.12.2012 г.
4.Има ли значение датата на заличаване от Търговския регистър и промяна на дружествения договор относно това кой счетоводен баланс ще се вземе за изчисляването на стойността на дружествения дял на починалия съдружник?
.
Предвид неизяснената фактическа обстановка – не става ясно дали са изплатени ликвидационните дялове и дивиденти от дружеството и кога това се е случило, както и неясно формулираните въпроси, изказвам принципно становище относно данъчното облагане при изплащане на наследствен ликвидационен дял:
Съгласно чл. 127 от Търговския закон /ТЗ/, всеки съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството с ограничена отговорност, а според чл. 123 от ТЗ правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял.
В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Правото на наследяване на дружествен дял възниква при настъпването на юридическо събитие /смърт на съдружник/, за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Следва да се отбележи, че според практиката на съдилищата наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници /напр. Решение № 161 от 11.01.2011 г. по т.д. 28 от 2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение/. При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай, наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, ако не заяви желание да бъде прието за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приемеза съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
В този смисъл, изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник на починал съдружник в търговско дружество, както и на дял от годишната печалба на дружеството за времето до прекратяване на членството на наследодателя , не представлява изплащане на ликвидационен дял на съдружник, по причина, че наследникът на починалия съдружник няма качеството на съдружник в дружеството на своя наследодател.
От друга страна, според текста на разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник на починал съдружник в търговско дружество не може да се квалифицира като изплащане на дивидент по смисъла на същата разпоредба.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, на облагане по реда на същия закон подлежат доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а съгласно чл. 13, ал .2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Ето защо, изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник на починал съдружник в търговско дружество представлява получаване на имущество по наследство и не се смята за придобит доход за целите на облагането по реда на ЗДДФЛ.
‘