На Ваш № 2849/02.06.2007г.
Относно: Изплащане на суми, представляващи неизплатени брутни
трудови възнаграждения за престой по чл. 267 ал.1 от КТ и
обезщетения по чл.225 ал.1 от КТ чрез съдебен изпълнител
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
В отговор нанаправеното от Вас запитване и изложени фактически обстоятелства изразяваме следното становище:
Съгласно чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение на работник или служител, същият има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
По силата на чл.267 ал.1 от КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя, същият има право на брутното си трудово възнаграждение. При престой не по негова вина той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя, като вината на работника за престоя следва да бъде установена и документирана.
По смисъла на чл.12 ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Цитираните обезщетения не попадат сред посочените като необлагаеми в разпоредбите начл.13 и чл.24 ал.2 от същия закон. Получените обезщетения имат характер на доходи от други източници, съгласно чл.35 т.1 и т.6 от Закона. А на основание чл.36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за такива доходи се определя като облагаемия доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване. Тази годишна данъчна основа се декларира с годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Видно от изложеното в запитването става въпрос за изплащане на цитираните обезщетения от КТ от съдия изпълнител чрез изпълнителен лист.В този случай, независимо, че обезщетението е облагаемо по смисъла на ЗДДФЛ, когато се изплаща от съдия изпълнител, работодателят няма обективна възможност да приложи правилата за удържането и внасянето на данъка и отговорността за внасянето на данъка в случая е на самото физическо лице, получател на дохода, което в изпълнение на чл.50 от ЗДДФЛ трябва да подаде годишна данъчна декларация.
По отношение на дължимите осигурителни вноски върху горепосочените обезщетения следва да отбележим, че в осигурителното законодателство хипотезата за принудително изплащане на възнаграждения или други доходи на правоимащи лица чрез запор върху банкови сметки на работодатели по изпълнителни дела няма уредба. В тези случаи следва да се спазват сроковете по чл. 7 от КСО като задължен по закон да внесе осигурителните вноски е работодателят (чл. 5, ал. 1 от КСО). Както пред съда по време на съдебните дела, по които е бил осъден да заплати въпросните обезщетения, така и по време на изпълнителните дела осигурителят е длъжен да заяви, че сумите, които се претендират от взискателите-физически лица, следва да се намалят с размера на личните осигурителни вноски на лицата. Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица върху обезщетението за престой по чл. 267, ал. 1 от КТ, се удържа от работодателя още към момента на начисляването му. Що се отнася до обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ върху същото не се внасят осигурителни вноски на основание чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. За периода на оставане без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размера за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които са изцяло за сметка на осигурителите, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от КСО.
‘