ЗДДФЛ – чл. 29, ал.1
ЗДДФЛ – чл. 6
ДР на ЗДДФЛ – § 1, т. 8;
ДР на ЗКПО – § 1, т. 8;
ОТНОСНО:Изплатен доход на физическо лице по договор за развойна дейност при доставка на софтуер.
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх. № … от 22.03.2013 год.при Дирекция ОДОП …, Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Дружеството Ви е бенефициент съгласно Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”, по проект „Внедряване на компютъризирана система и компютъризиран метод за управление на сгради, съоръжения и инсталации, създадени на базата на интеграция между фасилити мениджмънт системи и технологията за триизмерно лазерно сканиране.” Компютъризираната система и компютъризираният метод са предмет на процедура по патентоване при Германската служба за патенти и търговски марки. В рамките на проекта е проведена процедура по избор на изпълнител с предмет: „Придобиване /изработване/ на съвкупност от уеб-базирано приложение и нов специализиран файлов формат”, за което е сключен съответният договор.
Съгласно договора, Изпълнителят следва да разработи файлов формат, подходящ за уеб-базирано приложение, да разработи уеб-базирано клиентско приложение и връзка между разработеното уеб-базирано приложение и стандартна система за фасилити мениджмънт.По силата на договора, правото на собственост, включително правата на интелектуална и индустриална собственост върху разработените продукти, както и върху докладите и други документи, свързани с възложените дейности, възникват в полза и принадлежат на Бенефициента /Възложителя/.
В съответствие с договора сте извършили авансово плащане в размер на 261 900.00 лв. с ДДСза разработване на файлов формат, подходящ за уеб-базирано приложение и сте извършили авансово плащане на ДОД в размер на 16368,75 лв., изчислен при приспадане на нормативно признати разходи от 25 %.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка, задавате следните въпроси:
Като се има предвид характера на разработка по проекта в сферата на софтуерното програмиране, трябва ли доходът от дейността на изпълнителя по договора да се квалифицира в групата на доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори – код 10 от Приложение № 3 на ГДД
Правомерно ли е позоваване в случая на чл. 29, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДДФЛ и съответното намаление от 40 на сто за разходи за дейността?
В случай на утвърдителни отговори на първите два въпроса, какво трябва да предприеме „…… България”ООД за възстановяване на надвнесения данък, щом физическото лице подаде данъчна декларация, в която бъде изчислен дължим данък по-нисък от авансово внесения.
Предвид изложеното и непълната фактическа обстановка в запитването, изразяваме следното становище по приложение на ЗДДФЛ, което е принципно:
Към писмото не е приложен сключеният договор и не става ясно получателят на дохода дали е местно или чуждестранно физическо лице. Предвид това, че сте удържали данък след приспадане на 25 на сто нормативно признати разходи, приемаме, че става въпрос за местно физическо лице, на което сте изплатили доход от друга стопанска дейност по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.
С оглед разпоредбата на чл.6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина.
По реда на глава пета, раздел ІІІ от ЗДДФЛ се определят доходите от друга стопанска дейност. С 40 на сто разходи за дейността се намалява придобитият доход, представляващавторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата иизкуството от техните автори, а с 25 на стодоходите от упражняване на свободнапрофесия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения /чл.29, т.2”б” и т.3 от ЗДДФЛ/.
Вида на дохода следва да определите, съобразявайки се с легалните дефиниции, дадени вДопълнителните разпоредби на ЗДДФЛ на понятията „авторски и лицензионни възнаграждения” и „лица, упражняващи свободна професия”.
Понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” е дефинирано в §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, която норма препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане /§ 1, т. 8 отДР на закона/.
Посмисъла на т.8 от § 1 на ДР на ЗКПО,„Авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. “Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност”.
По смисъла на т.29 от §1на ДР на ЗДДФЛ “Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване,
В т.30 от §1на ДР на ЗДДФЛе дадена дефиниция на извънтрудови правоотношения, това са правоотношенията извън тези по т.26 »трудови правоотношения», т.28-«упражняване на занаят» и т.29 от закона, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Националната агенция за приходите /НАП/ при осъществяване на правомощията си, възложени от закона се произнася идейства в пределите на своята компетентност, като в повечето случаи тази компетентност произтича от изрична нормативна разпоредба. Законът за НАП /ЗНАП/ иДанъчно-осигурителен процесуаленкодекс /ДОПК/ непредвиждатпроцесуалната възможносторган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
С оглед горното и предвид разпоредбите наЗНАП и ДОПК, поставените от Вас въпроси по приложимост на чл.3 от Закона за авторското право и сродните му права са от изключителната компетентност на Министерството на културата.
Определянето на вида на доходаима определящо значениепри формиранетона облагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ. То е от първостепенна важности за коректнотоопределянена окончателния размерна осигурителния доходна самоосигуряващите се лица, което е свързанос изчисляване на общата годишна данъчна основа .
Във връзка с това, следва ясно да се разграничи използването на авторския продукт отсамата творческадейност по създаване му. Дейността може да се упражнява по какъвто начин творецът, работодателят му /възложителят/ изберат или се договорят. На различни основания едно лице може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на авторския си продукт и възнаграждение за създаването му като творец, изпълнител, работещ по трудово правоотношениеили без трудово правоотношение.
За да е налице доход от прехвърляне на авторски права, следва такива да са възникнали за създателя им /твореца/. Ако същите възникват по силата на договор за възложителя, то няма да е налице прехвърляне на такива.
Предвид наличието на разнообразие от възможни хипотези на взаимоотношения между възложител и изпълнител и предвид ограничената компетентност на Изпълнителния директор на НАП в рамките на ЗНАП и ДОПК, не можем да се ангажираме с конкретен отговор на въпроса, касаещ задълженията Ви по ЗДДФЛ.
В случаите, когато се установи, че платецът на дохода е удържал авансов данък от лицето в по-висок размер, е налице хипотезата на чл. 15, ал.2 от ДОПК. На това основание, данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. По силата на цитирания законов текст следва да се приеме, че авансовият данък по чл. 43 от ЗДДФЛ, ако същият е преведен във фиска, се смята за платен от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане е бил удържан, независимо, че платецът не е имал задължението за удържане на данъка. Поради това право на възстановяване в случая (при надвнесен данък) ще има лицето, от чието възнаграждение данъкът е бил удържан, след подадена годишна данъчна декларация и деклариране на надвнесен данък.