Изх. №53-00-93/09.06. 2016 г.
ЗКПО – чл. 10
ЗКПО – чл. 33, ал. 1, т. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-93/…2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва със собствен тежкотоварен автомобил международен транспорт по релации за превоз на стоки и товари, съответно Испания – Франция – Белгия – Холандия, без България. За осъществяване на дейността дружеството има назначени с трудови договори шофьори.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Имат ли право на командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или друг нормативен акт назначените шофьори, в какъв размер и за колко дни в календарния месец? Как се изчисляват дните в командировка на шофьори, превозващи товари в чужбина?
2. Признават ли се за данъчни цели разходите за командировка в чужбина на дружеството в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос от запитването
Условията и редът за командироване в чужбина, както и размерите на командировъчните пари (пътни, дневни, квартирни и други разходи) са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ)(обн. ДВ бр. 50/2004 г., посл.изм. ДВ бр. 57/2015 г.). Наредбата е издадена на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) и се прилага за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията (§3 от ПЗР на НСКСЧ).
Съгласно чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №3, където за шофьорите при автомобилни превози са определени командировъчни пари на ден в размери до: 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. В ал. 6 на чл. 31 от НСКСЧ е регламентирано, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения №3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Единната ставка се прилага за шофьорите при автомобилните превози и се обвързва с пропътуваните километри и други специфични показатели въз основа на заповед на ръководителя на ведомството или предприятието (чл. 32, ал. 1 от НСКСЧ). Според решение №753 от 29.03.2011 г. на Върховния касационен съд издадените на основание чл. 215 от КТ наредби на Министерски съвет могат да определят само минимален размер на обезщетенията при командироване, съответно при определяне на размера на тези обезщетения работодателят не може да фиксира под предвидения в наредбите размер.
Видно от гореизложеното, ръководителят на предприятието определя обезщетението при командироване за командировъчни пари в минимално установените от издадената на основание чл. 215 от КТ НСКСЧ, които за шофьорите (персонала на сухоземни транспортни средства) са съгласно приложение №3.
Едновременно е дадена възможност командировъчните пари да се различават от нормативния размер, но тази разлика трябва да се основава на конкретните условия на работа и организацията на международните рейсове.
Въпросът относно изчисляване на дните в командировка на шофьорите е от компетентността наи Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно §7 от ПЗР на НСКСЧ министрите на посочените министерства дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност, към които писмото е изпратено по компетентност.
По втори въпрос от запитването:
За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други) се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Доколкото в описания случай формално е налице едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО условия, а именно -връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на трудово правоотношение между дружеството и физическите лица (шофьорите), то разходите за пътуване и престойследва да бъдат признати за данъчни цели.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи. Поради наличие на трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 121 от КТ, която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в НСКСЧ, същите се възприемат и за данъчни цели.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘