ЗКПО – чл.1, т. 2; чл. 2, ал. 1, т. 1; чл. 15;чл. 18; чл. 22; чл. 92; чл. 204, т. 2;
ТЗ – чл. 1, чл. 286;
СС 9
Относно: Извършвани дейности със стопански и нестопански характер и тяхното данъчно третиране
В отговор на направено от Вас запитване,постъпило с вх. № … от 05.12.2014 год. при Дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
В отправeното писмено запитване е описана следната фактическа обстановка:
Управител сте на Спортен клуб по борба „…“ – гр. …, регистриран като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 2, чл. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Поставяте следните въпроси:
1.За постигане на целта, за която е регистриран, може ли спортният клуб да бъде подпомаган със средства, получени от спонсори – физически и юридически лица и признават ли се като разход за данъчни цели на тези лица дадените като спонсорство средства? И ако се признават – до какъв размер?
2.Следва ли получените като спонсорство парични средства в спортен клуб по борба „…“ – гр. … да се третират като доходи от търговски сделкии да подлежат на облагане по ЗКПО, т.е. налице ли е в този случай осъществяване на стопанска дейност от страна на сдружението?
3.Какво е легалното определение на „стопанска дейност“, извършвана от юридически лица, които не са търговци и дали дейността на сдружението по набиране на средства за постигане на целите, за които е учредено чрез извършване на реклама на фирмата-спонсор, може да бъде квалифицирана като такава?
4.Как се третира за данъчни цели спонсорство между свързани лица?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба за 2014г., изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В отговор на въпроса Ви дали може спортният клуб да бъде подпомаган със средства, получени от спонсори – физически и юридически лица, Ви уведомяваме черазясненията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ не са от компетентността на .
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което за да получите отговор на поставения въпрос за данъчното третиране на предоставено спонсорство от физически и юридически лица, запитването следва да е отправено от заинтересованото лице или упълномощено от него лице. Запитването трябва да съдържа идентифициращи данни на заинтересованото лице – наименованието /фирмата/ на лицето, ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенция по вписванията, адрес на управление и адрес за кореспонденция съгласно чл.84 и 85 отДОПК.
Повтори и третивъпрос:
За да се определи една дейност като нестопанска, същата следва да е изцяло съобразена и да отговаря на изискванията на чл. 3 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2-6 от закона.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, юридическите лица с нестопанска цел, са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. За да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
•дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
•цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
От гледна точка на данъчното законодателство, приходите от членски внос и от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на данъчно облагане.
По отношение на договор за спонсорство, тъй като липсва изрична правна разпоредба, същият най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. Страните по договора за спонсорство сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, която го отличава от дарението, при което винаги е налице безвъзмездност. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ.
Същественото за договора за спонсориране е, че той е двустранен, по него възникват права и задължения и за двете страни. По това той се различава от дарението. С този договор едната страна се задължава да подпомогне имуществено другата страна. Обикновено подпомаганата страна проявява инициатива за сключване на договора, тя организира и осъществява подпомаганата дейност. Самата дейност може да бъде различна, както примерно се посочи, но тя не трябва да има стопански характер. Обикновено това е духовна дейност или спортни прояви. Самата дейност може да се извършва в страната или в чужбина. Тя може да се извършва от едно или няколко физически или юридически лица. Подпомаганото лице по договора поема насрещно задължение към подпомагащия. Това задължение може да има за предмет извършването на лични действия, постигането на определен духовен резултат или извършването на определени действия в полза на подпомагащия.
В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация – реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава сделката се квалифицира като “търговска“, по смисъла на чл. 1 и чл. 286 от ТЗ. Ако такава е налице, приходът като част от общия счетоводен финансов резултат, следва да се обложи с корпоративен данък. Данъчната основа за облагане с данък се определя от счетоводния финансов резултат, който се преобразува по реда на ЗКПО при прилагане изискванията на чл. 18 и чл. 22 от с.з.
Предприятията с нестопанска цел прилагат Счетоводен стандарт 9 – “Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел (СС 9). За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в СС 9, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
Следва да се има предвид, че получените парични средства, когато са във връзка с осъществяването на нестопанската дейност на сдружението не попадат в обхвата на стопанската/търговската дейност. Следователно ако сдружението не е извършвало стопанска дейност презсъответната година, получаването на приходи от дарения за нестопанската му дейност не поражда задължение за подаване на годишна данъчна декларация.
Освен горното обаче следва да се има предвид, че местните юридически лица, които не са търговци подават годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО в случаите, в които дължат данък върху разходите по чл.204, т.2 от същия закон, включително и когато не извършват стопанска дейност. На основание чл.207, ал.2 от ЗКПО данъчно задължени лица за данъка върху разходите по чл.204, т.2 от закона са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
По четвърти въпрос:
Сделките между свързани лица следва да бъдат сключвани при условия, които биха възникнали за несвързани лица.
Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО.Същата постановява, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. Следователно, за данъчни цели сделките между свързани лица следва да бъдат реализирани по пазарни цени.
В § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО е определено, че “пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и това е „сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани“.