Изх. № 08-П-19
Дата: 24.08.2015 год.
ЗМДТ, чл. 21, ал. 1
Относно: изясняване на понятията „жилищни“ и „нежилищни имоти“,
използвани в ЗМДТ
В отговор на поставените въпроси относно понятията „жилищни и нежилищни имоти“, използвани в ЗМДТ,изразявам следното становище:
І. 1. Законът за местните данъци и такси не съдържа определения на основните вещноправни понятия „жилищни” и „нежилищни имоти”, поради което за изясняване на съдържанието на тези понятия следва да се използват дефиниции, съдържащи се в други нормативни актове.
Легални определения на “жилище” и “жилищна сграда” са дадени в Закона за устройство на територията /обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и издадената на основание на чл. 13, ал. 1 от с.з.Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ“жилищна сграда” е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища. “Жилище“ според определението на т. 30, § 5 от ДР на закона е “съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”. Терминът „жилищна сграда“ се отнася само до сгради, разбира се, както и „жилища“ се отнася само до отделни обекти, отговарящи на определението по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ.
Законовите термини „жилище“ и „жилищна сграда“ не изчерпват съдържанието на понятиeто „жилищни имоти“, използвано в ЗМДТ. Такива са не само сградите, а и поземлените имоти, застроени с жилищни сгради и имащи за предназначение „за жилищни нужди“, както и поземлените имоти, които не са застроени и имат същото предназначение. В този смисъл е практиката по прилагането на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗМДТ.
2.Конкретното предназначение на всеки отделен поземлен имот се определя с подробен устройствен план /чл. 8 ЗУТ/.
Предназначението на териториите и поземлените имоти може да бъде:за
жилищни нужди;за производствени и складови дейности;за рекреационни дейности; за смесено предназначение и всички други предназначения, изброени в чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Като правило сградата, построена върху поземлен имот, отговаря на предназначението на имота по ПУП. Когато конкретен поземлен имот има отреждане „за смесено строителство“, той може да бъде застроен със сгради с различно функционално предназначение.
Освен това застрояването в урегулираните поземлени имоти може да бъдеосновно и допълващо /чл. 20 ЗУТ/. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8 ЗУТ, определено с подробния устройствен план.Допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване /чл. 41 ЗУТ/.
3. Понятието „недвижими имоти“ се използва в ЗМДТ като родово и включва поземлени имоти и сгради, жилищни и нежилищни имоти. Понятието „нежилищни имоти“ включва както сгради, така и застроени и незастроени поземлени имоти. Същото се отнася до понятието „жилищни имоти“, то включва жилищни сгради и поземлени имоти, застроени с жилищни сгради и незастроени имоти с предназначение по ПУП „за жилищни нужди“.
4.Понятията „жилищни имоти“ и „нежилищни имоти“ се използват с абсолютно еднакво съдържание в закона както за предприятия, така и за физически лица. Предприятие, построило апартаменти с цел продажба, следва да декларира и заплаща годишен данък за всеки апартамент от момента на завършване на сградата. Тъй като апартаментите са жилищни имоти, не се изисква деклариране наотчетните им стойности. Апартаментите са жилищни имоти, тъй като отговарят на изискванията за „жилище“, регламентирани вчл. 41 ЗУТ. Поземлените имоти,застроени с жилищни сгради, също са жилищни имоти и се облагат като такива. При декларирането им не се посочват отчетни стойности /както и за поземлените имоти, които не са застроени и имат предназначени по ПУП „за жилищни нужди“/.
ІІ. По отношение искането Ви за отговор по прилагането на Закона за административните нарушения и наказания Ви уведомявам, че правомощието на изпълнителният директор на НАП да издава методически указания на основание чл. 4, ал. 6 ЗМДТ не се отнася за прилагането на ЗАНН.
Отделно от горното Ви уведомявам, че относно сроковете за съставяне на актове за установяване на нарушения, съответно за издаване на наказателни постановления по чл. 34 ЗАНН и относно погасяване на административнонаказателната отговорност по давносте издаденоТълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело№ 1/2014 г. на ВКС и ВАС, което на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘