Как следва да се третира доставка по смисъла на ЗДДС, когато не се прехвърля собствеността на стока?

чл. 13, ал. 3 от ЗДДС
чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
 Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството търгува с минерални торове за земеделието, като основен доставчик е посочено дружество, регистрирано лице  по ДДС в Унгария.
Унгарското дружество транспортира стоките до територията на страната, като не прехвърля собствеността им, а само ги съхранява във склад, стопанисван от българското дружество.
След няколко месеца същата стоката се продава от унгарското дружество на българското и възниква задължение за плащане.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос: 
Как следва да се третира доставката по смисъла на ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
I. Преместването на стока между отделни структури на един и същ правен субект представлява вътрешен трансфер на имущество и в общия случай при него липсва прехвърляне на собственост и възмездна доставка, която да поражда изискуемост на ДДС.
За целите на данъчния режим по ДДС,  преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установени на териториите на различни държави членки на ЕС, е приравнено на облагаема доставка.
Предвид описаната в запитването фактическа обстановка унгарското дружеството транспортира стоки в рамките на своята икономическа дейност от територията на Унгария до територията на страната, където няма регистрация за целите на ЗДДС, следва да имате предвид, че съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята  получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. В случай, че общата стойност на извършените от унгарското дружество вътреобщностни придобивания за текущата календарна година надвишава 20 000 лв., то по силата на чл.99, ал.1 от ЗДДС възниква задължение за регистрация.
В случай, че от реализацията на стоките на територията на страната унгарското дружество достигне оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеца, то на основание чл.96 от ЗДДС ще възникне задължение за регистрация, поради извършването на облагаеми доставки на територията на страната.
II.Когато се прехвърля на собственост на стока под отлагателно условие или срок, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, на датата на фактическото предоставяне на стока възниква данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В този случай  за българското дружеството ще е налице задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 63, ал. 1 от закона.
Тъй като в запитването не е посочено от къде се транспортират стоките и дали същите имат характер на необщностни, следва да се отбележи, че е възможно  същите да бъдат предмет на внос по смисъла на чл. 16 от ЗДДС. Ако унгарското дружеството, в качеството му на доставчик на стоките е и техен вносител, то тогава по силата на чл.4 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)  мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната. В този случай, ако от реализацията на стоките на територията на страната унгарското дружество достигне оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеца, то на основание чл.96 от ЗДДС ще възникне задължение за регистрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар