чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
чл. 115, ал. 6 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
По силата на сключен договор за финансов лизинг №…. от 09.08.2011г. /приложен към преписката/ „С” АД, като лизингополучател и „Л” ЕАД, като лизингодател са се договорили зазадължително изкупуване на лизинговата вещ представляваща апартамент №4 в жилищна сграда в гр. ….., като лизингодателят се задължава да прехвърли правото на собственост върху конкретния недвижим имот на „С” АД или на посочено от него трето лице след точно изпълнение на финасовите задължения по договора.
При сключване на договора за лизинг е издадена фактура, като е начислен ДДС в пълен размер върху продажната цена на имота.
Съгласно договореното, лизингодателят декларира, че е съгласен лизингополучателя да сублизингова веща на трети лица при конкретни параметри и условия, с опция за придобиване на собствеността.
Договорено, е че лизингополучателят /или посочено от него трето лице/ може да придобие лизинговата вещ преди изтичане на лизинговия срок, в случай че изплати оставащата главница към датата на предварителното изкупуване
В случай на сключен договор за сублизинг третите лица плащат месечните си вноски по специална сметка на „С” АД, от която лизингодателя има директен дебит и върху която е учреден особен залог в полза на „Л” ЕАД.
На 14.09.2011 г. „С” АД сключва договор за сублизинг на апартамент №4 с опция за прехвърляне на правото на собственост с „Международна асоциация ”, за срок от 180 месеца.
Съгласно условията на договора, сублизингополучателят ще ползва цитираният имот срещу месечно възнаграждение, платимо по специална сметка на „С” АД. Договорено е още, че за сублизингополучателя е налице възможност /опция/ да придобие имота през срока на договора, при изпълненитето на конкретни финансови параметри.
С допълнително споразумение от 23.03.2012 г. „С” АД и „Международна асоциация ” се съгласяват, лицето А… да замести субизингополучателя в правата и задълженията на дружеството по договора за сублизинг.
Страните приемат, че всички платени до момента вноски са платени за сметка на А…. Освен това физическото лице желае за изкупи апартамент №4, като заплати на собственика ” Л” ЕАД сума, която да послужи за погасяване на задълженията на „С” АД по договор за финасов лизинг №……
Договорено, е че при сключване на договор за покупко продажба под формата на нотариален акт и заплащане на цената, договорът за финансов лизинг №…. и договора за сублизинг от 14.09.2011 г. ще се считат за прекратени.
С нотариален акт от 26.03.2012 г. „Л” ЕАД продава на лицето А….. посочения по-горе имот, след като всички плащания по договора за лизинг и по договора за сублизинг са осъществени.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третират месечните вноски, плащани от лизингополучателя ”С” АД на лизингодателя ”Л„ ЕАД по договора за финансов лизинг със задължителна опция за изкупуване на веща, към момента на изкупуване на веща от посочено трето лице /сублизингополучател/?
2. Следва ли собственикът на имота „ Л” ЕАД при прехвърляне на собствеността към субизингополучателя да издаде фактура и да начисли ДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По своята същност лизинговият договор е споразумение, по силата на което една страна (наемодател или лизингодател) предоставя права за ползване на определен актив на друга страна (наемател, лизингополучател), за определен срок срещу определено възнаграждение.
В зависимост от вида на договора за лизинг и условията за прехвърляне на правото на собственост върху лизинговата вещ се определя начина на облагане на доставката за целите на ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за доставка се счита фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката.
В този случай възниква едно данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на лизингополучателя.
В конкретния случай, предвид описаното във фактическата обстановка договора за лизинг между „Л” ЕАД /лизингодател/ и „С” АД /лизингополучател/ няма да бъде изпълнен до край, поради прекратяването му по силата на разпоредителна сделка със собствеността на веща между лизингодателя и третото лице.
При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, лизингодателят следва да извърши корекция в посока на намаление на данъчната основа за доставката.
Според чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяване на договор за лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката и на сумата, която той задържа въз основа на договора (без данъка). На практика това е разликата между сумата на договорените минимални лизингови плащания за срока на договора и сумата на изплатените лизингови вноски до момента на развалянето на договора, без ДДС, включен в тях.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 346 от Търговския закон /ТЗ/ лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.
По силата на чл. 342, ал. 3 от ТЗ лизингополучателя, може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му. До окончателното изпълнение на задълженията по договор за лизинг, вещта е собственост на лизингодателя.
Доколкото договорът за лизинг е в сила, лизингополучателят е само държател на вещта. В тази връзка независимо, че договорите за лизинг, в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката се приравняват на доставка на стока по силата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за която данъкът става изискуем на датата на фактическото предоставяне на стоката и в резултат на което, от лизингодателя е издадена фактура за цялата стойност на веща, лизингополучателят не придобива право на собственост върху същата.
В конкретния случай договорът за лизинг между „С” АД и „ Л” ЕАД е прекратен преди дружеството да е придобило правото на собственост върху стоката, която е била предмет на лизингов договор, поради което същата остава собственост на лизингодателя ” Л” ЕАД. Последното от своя страна е прехвърлило правото на собственост на трето лице, поради което в качеството си на доставчик по смисъла на чл. 11, ал.1 от ЗДДС, следва да начисли ДДС по реда на чл. 86, ал.1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.