3_1011/30.03.2010 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 71, т. 2
Относно: комисионни, изплащани на агент за представителство на чуждестранно лице за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от държави членки.
Според изложеното в запитването дружеството е регистрирано по ЗДДС в България, като няма регистрация в друга държава членка. Основната дейност на същото е вътреобщностен транспорт на стоки.
За зареденото гориво, платените винетки и пътни такси, плащани с EUROSHELL карти, фирмата получава фактури от ШЕЛ – България по държави с начислен данък върху добавената стойност от всяка държава членка. В тези фактури доставчик е ШЕЛ от страната, в която е направен разхода и е вписан неговия ДДС номер.
По договора за ползване на услугата с EUROSHELL карти, платеният данък върху добавената стойност в различните държави се възстановява на дружеството чрез датска фирма. Платеният данък получава обратно с кредитно известие, с което се намаляват задълженията на дружеството към ШЕЛ – България. За извършване на услугата агентътудържа като комисионна процент от възстановената сума като този процент е различен в различните държави. Приложена е фактура за заредено гориво от ШЕЛ Люксембург и кредитно известие, с което е възстановен ДДС, включително и по тази фактура. Същите документи са на чужд език, без да са придружени с превод на български език.
При така изложената фактическа обстановка и във връзка с промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г., са поставени следните въпроси:
1.Облагаема сделка ли е комисионната за възстановяването на ДДС?
2. Съставя ли се протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС за самоначисляване на ДДС?
3. Налице ли е право на данъчен кредит за този самоначислен ДДС след като нямат издадена отделно фактура за комисионната?
При така изложената фактическа обстановка и предвид това, че представенитедокументи не са придружени с превод на български език, с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното принципно становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и установяването насъщия.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложената фактическа обстановка дружеството е получател по извършваната от агента доставка на услуга по представителство на чуждестранно лице за възстановяване на платен данък върху добавената стойност.
В качеството на получател по доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от закона, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. По силата на цитираната норма, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от закона в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия.
В случай, че доставчикът на услугата по представителство на чуждестранно лице за възстановяване на платен данък върху добавената стойност е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната мястото на изпълнение на услугите, оказвани от тези агенти е територията на РБългария и данъкът е изискуем от дружеството на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Като регистрирано по ЗДДС лице същото е длъжно да го начисли с данъчна ставка – 20 %.
В случая за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който сам си е начислил при спазване общите правила на ЗДДС и условията на чл. 71, т.2 от закона.
В заключение следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции. Също така, при поискване от орган но приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
‘