20-00-1271/08/13.01.2009 г.
ЗКПО, чл.51
Видно от втория поставен във Вашето запитване въпрос, същият се отнася до счетоводното отчитане на концесията. Съгласно чл.25, т.15 от Устройствения правилник наДирекция „Данъчна политика“ изготвя становища по въпросите на практическото прилагане на счетоводното законодателство. Предвид така установената компетентност на Дирекция „Данъчна политика“ Вашето запитване беше изпратено за становище с писмо изх.№ 24-34-224/03.10.2008г. Дирекция „Данъчна политика“ изрази следното становище с писмо изх.№ 16-12-454/05.11.2008г.:
„По отношение на направеното запитване, касаещо данъчно третиране на разходи свързани с концесия, от „…” ЕООД, Ви уведомявам, че от предоставените в писмото данни не става ясно каква е счетоводната база за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети, която прилага предприятието. Също така не е ясна фактическата обстановка относно конкретните договорености по преместването на актива и дали и как е намерило отражение наличието на електропровод в първоначалната оценка на нематериалния актив. Освен това не е посочено дали от преместването на електропровода предприятието очаква увеличение на икономическите изгоди от използването на концесията. Във връзка с изложеното, настоящото становище е изготвено при допускането, че предприятието прилага като счетоводна база Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, както и че преместването на електропровода е с цел поддържане на първоначално установената стандартна ефективност на нематериалния актив (концесия). С оглед на това изразяваме следното принципно становище:
Имайки предвид, че концесионните права представляват нематериален актив, то в този случай следва да бъдат приложени разпоредбите на Счетоводен стандарт (СС) 38 „Нематериални активи”. В съответствие с разпоредбите на т.6.2 от СС 38 и гореизложеното допускане, считаме че доколкото разхода е извършен за поддържане на първоначално установената стандартна ефективност на нематериалния актив, то този разход се признава за текущ в периода на възникването му.
По отношение на данъчното третиране, доколкото се придържаме към посочените по-горе допускания, считаме че посочения разход представлява необходимо присъщ разход и предвид липсата на специално данъчно третиране, в Закона за корпоративното подоходно облагане, на посочения разход, то считаме че същия е данъчно признат.”
‘