ДОПК – чл.103, ал.1, ал.2, чл.104, ал.1;
КСО – чл. 4, ал.3, т.1, т.2, т.4, ал.4;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал.2, ал.3, ал.4;
ОТНОСНО: Коригиране на данни по „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице”
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ……. с вх. № …………./01.02.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Пример 1.
Физическо лице подава ”Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” в ТД на НАП, чрез която заявява, че започва да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 1 януари 2009 г., с избран вид на осигуряване за “инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт”. Осигурителни вноски внася редовно и в срок по реда на чл. 7, ал. 4 от КСО – до 10 – то число на месеца, следващ месеца за който се дължат, но вноските са за “инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт” и за “общо заболяване и майчинство”. В декларация образец № 1 за периода от 1 януари 2009 г. лицето посочва осигурителна вноска в размера за “инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт” и за “общо заболяване и майчинство”.
Пример 2.
В обратната ситуация, видът на осигуряването, заявен от самоосигуряващото се лице при започване на дейността, включва и риска “общо заболяване и майчинство”, осигурителните вноски са внасяни редовно и в срок – само за “инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, декларация образец № 1 е подавана също с данни за фонд “Пенсии”.
И в двата случая не е подадена декларация за промяна на вида на осигуряването в законоустановения срок – до 31 януари 2010 г.
През месец юли 2010 г., лицето заявява, че при първоначално подената декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице е допуснало техническа грешка при определяне вида на осигуряване.
Въпроси:
Допустимо ли е в дадените примери, ако през месец юли 2010 г. лицето заяви, че е допуснало техническа грешка при попълване на декларацията, да се приложат разпоредбите на чл. 103, ал. 1 от ДОПК – подателят на декларацията да бъде поканен да отстрани установените несъответствия като подаде нова декларация?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и нормативните актове по прилагането му, изразяваме следното становище по запитването:
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващи се лица) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба).
Правото на самоосигуряващите се лица, да избират вида на осигуряването си (по чл. 4, ал. 4 от КСО) се реализира по ред, определен изрично с чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от наредбата:
?С декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от наредбата – изр. трето доп. ДВ, бр. 2 от 2010 г.);
?до края на януари на съответната календарна година, самоосигуряващото се лице може да променя вида на осигуряването си за всяка календарна година (чл. 1, ал. 4 от наредбата).
И двете разпоредби са общи – в тях не се въвеждат различни условия за упражняване правото на избор за осигуряване според вида на риска, за който лицето желае да се осигурява. В случая е налице специфична връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок и правото на избор за осигуряване за повече рискове от задължителните минимални осигурени рискове.
Ако в подадената декларация е посочена само датата на започване (възобновяване) на дейността, по аргумент на противното, че не е упражнено правото по чл. 4, ал. 4 от КСО, се приема, че:
?осигуряването ще се осъществява само за минимално определените като задължителни осигурени рискове при започване на дейност;
?осигуряването ще продължи за същите рискове, за които лицето се е осигурявало преди прекъсването на дейността, при въобновяване на дейност.
Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от упоменатата наредба са императивни, ако правото по цитираните норми не бъде упражнено в определените срокове, то се преклудира. В потвърждение на този извод е направеното от 01.01.2010 г. допълнение в текста на ал. 3 от същата норма, според което, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (изр. трето, доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010г.).
Предвид изложеното, самоосигуряващо се лице, което е заявило, че ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и което не е променило вида на осигуряването си по определения ред на чл. 1, ал. 3 или 4 от посочената наредба, не следва да се счита за осигурено за по-високия осигурен риск, независимо от обстоятелството, че е внасяло осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии” и за фонд “Общо заболяване и майчинство” и е подавало декларация образец № 1 с данни за този вид осигуряване /Пример 1/. В този случай осигурителните вноски, които са над размера за фонд “Пенсии”, са внесени неоснователно и при поискване от лицето могат да му бъдат възстановени или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК.
В обратната хипотеза, ако лицето е избрало да се осигурява и за фонд “Общо заболяване и майчинство”, но е внасло осигурителни вноски само за фонд “Пенсии”, то натрупва задължения към държавното обществено осигуряване от невнесените в срок осигурителни вноски за този фонд /Пример 2/.
На въпроса, дали в тези случаи могат да се приложат разпоредбите на чл. 103 от ДОПК, който урежда, че отстраняването на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното законодателство за подаване на декларации или информация, се извършва с подаване на нова декларация след изпращане на съобщение до подателя, следва да имате предвид, че този ред е неприложим по отношение на данните от декларациите по чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Корекции на данни, подадени с декларациите по чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от горецитираната наредба могат да се правят само в сроковете за подаването им на основание чл. 104, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ДОПК, съгласно която коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване, визира декларациите по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (декларации образец № 1, 3, 5 и 6).
При установяване на несъответствия между вида на осигуряването, избран от самоосигуряващо се лице, и данните за осигуряването му, на база постъпилите осигурителни вноски и подадени декларации образец № 1 в ТД на НАП, органите по приходите трябва своевременно да уведомяват задълженото лице за правните последици, породени от така подадените декларации и за сроковете по чл. 1, ал. 3 или 4 от наредбата, в които същото може да упражни правото си на промяна на заявения вид на осигуряване, с оглед предприемане на съответни действия от негова страна във връзка с некоректно подадената информация с декларация образец № 1 и извършените неправилни плащания за осигурителни вноски.