Изх. № М-26-е-227
Дата:02.07.2014 год.
Договор между Република България и РепубликаМакедония за социално осигуряване, чл. 2;
Договор между Република България и Република Македония за социално осигуряване, чл. 6 – чл. 9;
Договор между Република България и Руската Федерация за
социално осигуряване, чл. 2;
Договор между Република България и Руската Федерация за
социално осигуряване, чл. 6 – чл. 9;
Споразумение между Министъра на труда и социалната
политика на Република България и Министерството на
здравеопазването и социалното развитие на Руската
Федерация за прилагане на Договора между Република
България и Руската Федерация за социална сигурност от 27
февруари 2009 год., чл. 4, т. 1.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило по електронната поща с
вх. № …………. г. по описа нана/ЦУ на НАП/, при така изложената фактическа обстановка, с оглед относимите нормативни разпоредби, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос: Видно от изложеното в писмото, гражданин на Република Македония със статут на продължително пребиваване в Република България, полага труд по трудово правоотношение в българска фирма.
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г. Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Договора се прилага на територията на Република България и Република Македония.
Договора се прилага спрямо осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни. В материалния обхват на договора се включва законодателството, посочено в чл. 2 от него. По отношение на България договорът включва българските правни разпоредби за: парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване; пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; пенсия за трудова злополука или професионална болест; наследствени пенсии от горните видове; парични обезщетения за безработица; добавки за деца.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 – чл. 9).Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.
Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща се страна (основание чл. 6 от договора).
Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Моля да имате предвид, че компетентна институция да определя и удостоверява приложимото законодателство според Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване е Националния осигурителен институт.
По втори въпрос: Видно от изложеното в запитването Ви, гражданин на Руската федерация, който полага труд по трудово правоотношение с руско предприятие и се осигурява в Русия, е командирован в България, като представител на руската фирма у нас. Едновременно с това посочвате, че същото лице е едноличен собственик на капитала на българско предприятие и дейността, която това предприятие ще реализира в България е независима от заетостта на руския гражданин в руската фирма.
Тъй като от изложената фактическа обстановка не става ясно дали се касае за командировано заето лице в България или за едновременно извършване на дейност от едно лице на територията на Русия и България, в настоящия отговор разглеждаме единствено хипотезата на командироване, както е посочено в запитването Ви.
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договора). Процедурните правила за прилагане на Договора са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни (Споразумение между Министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската Федерация за прилагане на Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г.).
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерациясамо по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Договора (чл. 6 – чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между Договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Договора). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Договора.
Осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност (чл. 6, т. 1 от Договора).
Към осигурените лица, които попадат под действието на законодателството на едната договаряща страна и са изпратени на работа за определен период на територията на другата договаряща страна, се прилага законодателството на първата договаряща страна при условие, че срокът на командировката не надвишава две години; при съгласие на компетентните органи или посочен от тях орган (институция) за всеки индивидуален случай срокът за прилагане на законодателството на изпращащата договаряща страна може да бъде продължен, но за не повече от една година (чл. 6,
т. 2.2. от Договора).
В конкретния случай, лицето, посочено в запитването Ви, попада в персоналния обхват на Договора – осигурено лице на територията на Руската федерация, изпратено на работа на територията на България.
Следователно са налице условията, при които на основание чл. 6, т. 2.2 от Договора лицето може да остане подчинено на руското законодателство за периода на изпращане, но не повече от 2 години.
Съгласно чл. 4, т. 1 от Споразумението, когато законодателството на една от Договарящите страни е приложимо на основание на някоя от разпоредбите на чл. 6, точки 2.1, 2.2 и 2.5 от Договора, институцията на тази Договаряща страна, след поискване, издава формуляр БГ/РФ 1 (РФ/БГ 1) – Приложение 1 към споразумението, удостоверяващ, че осигуреното лице остава подчинено на законодателството на въпросната страна.
Въз основа на гореизложеното, гражданинът на Руската федерация следва да поиска от руската компетентна институция да му бъде издадено удостоверениe за приложимо законодателство РФ/БГ 1 за периода на работа в България.
Издадените формуляри (РФ/БГ 1) удостоверяват, че за посочените в Договора рискове лицето подлежи на осигуряване в Руската федерация, съгласно нейното законодателство, включително за доходите от дейността му в България.
Моля да имате предвид, че в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение осигуряването за безработица и здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. В материалния обхват на договора не попада и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) .
Следователно, издаденитеформуляри (РФ/БГ 1) не освобождават осигурителя от задължение за внасяне на осигурителни вноски за осигурения социален риск безработица, за лицата, за които тези вноски са дължими по силата на българското законодателство, както и от вноските за задължително здравно осигуряване, съгласно Закона за здравното осигуряване. Работодателят следва да внася и вноски за фонд „ГВРС” за лица, които могат да ползват права по ЗГВРСНР, т.е. за работници и служители в трудови правоотношения със задължено по ЗГВРСНР лице.
Обръщам Ви внимание, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във всички случаи на кореспонденция с НАП, регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията си (фирма, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единен идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца, адрес по чл. 8 от ДОПК), както и данни, идентифициращи лицето, с чийто права и задължения е свързано запитването (име, ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма, ЕИК/БУЛСТАТ, адрес по чл. 8 от ДОПК и адреса за кореспонденция).
В изпратеното от Вас писмо не са посочени никакви данни, идентифициращи лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
/Б. АТАНАСОВ/