КСО, чл.4, aл. 1, т. 1,ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 3,КСО, чл.7, aл. 1,КСО, чл.5, aл. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 1

5_23-29-113/23.12.2015 г.
КСО, чл. 7, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 1,чл.5, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, чл. 33, ал. 1, т. 3;
В запитването е изложена следнатафактическа обстановка:
На основание на сключено споразумение за предоставяне на персонал през ревизирания период 14.07.2011 г.-31.12.2014 г. задълженото лице „а“ ЕООДползва командировани специалисти от „а“ Южна Африка. За целияпроверяван период командированите лица остават служители на компанията в Южна Африка. Засумите, представляващи трудови възнаграждения на лицата са издавани фактури от „а“ Южна Африка с получател „а“ ЕООД.Възнагражденията се превеждат по банкова сметка на Южноафриканското дружество, като обща сума, а то от своя странаизплаща възнагражденията на отделните служители.
За ревизирания период е констатирано, че за командированите специалисти не са подавани декларация образец № 1“Данни за осигуреното лице“
(приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-8/2005 г.) и декларации образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/2005 г.).
Във връзка с описаната фактическа обстановкапоставяте следниявъпрос:
Дължими ли са осигурителни вноски за чуждите граждани, служители на „а“ ЮАР и упражняващи трудова дейност на територията на България?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение първо от КСО, работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно текста на чл. 5., ал. 1, изречение първо от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
“Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски (аргумент §1, т. 3 , изречение първо от ДР на КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (основание чл. 7, ал. 1 от КСО).
Предвид обстоятелството, че чуждите граждани, командировани в българско дружествоса сключили трудови договории получават трудови възнаграждения от „а“Южна Африка, считам, че „а“ България не е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, респективно лицата не са осигурени лица по смисъла на кодексаи няма основание за внасяне на осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения от „а“Южна Африка.
Съгласно текста на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от кодекса се взима предвид доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО,задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Предвид гореизложеното, за чуждите граждани, командировани в „а България“ ЕООД не се дължат и здравноосигурителни вноски.
.

Оценете статията

Вашият коментар