5_23-22-154/30.01.2013 Г.
КСО, чл.10, ал. 1, чл.4, ал.1, т.7, чл. 6, ал. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл.1, ал.1, чл.1, ал.2, чл. 6, ал.8;
В запитването е изложенаследнатафактическа обстановка:
Физическо лице е управител и съдружник в търговско дружество. Няма сключен договор за управление и контрол с договорено възнаграждение. За дейността си като самоосигуряващо се лице същото се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Получава доход за личен труд в дружеството на основание §1, т. 26 , б. „и” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който декларира с Годишна данъчна декларация по чл. 50 отсъщия закон.
Във връзка с възникналиятказусса поставени следнитевъпроси:
1.Следва ли собственикът и управител на търговското дружество, който няма сключен договор за управление и контрол с договорено възнаграждение да се осигурява по реда на чл.4, ал. 1, т. 7 от КСО?
2. Може ли управителят на търговско дружество да се назначи по трудов договор по Кодекса на труда(КТ) на длъжност „управител”?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност.
На основание чл.10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а от кодекса и продължава да прекратяването и.
Управителите на търговски дружества следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
С промените, направени в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в сила от 01.01.2013 г., задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества.
Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от кодекса, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход (праг) и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход(основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
Видно от гореизложеното, за да възникне задължение дасе осигурявате по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО трябва да извършвате трудова дейност като управител и едновременно с товада имате сключендоговор за управление и контрол, по който е договорено възнаграждение.
В конкретният случай следва да се осигурявате единствено по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, респективно чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ.
На основание чл.1, ал.1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, на основние чл.1, ал.2 от Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, самоосигуряващите се лица определят окончателният размер на месечния осигурителен доход. Той се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията.
По втори въпрос:
В чл.17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са регламентирани основните права на задължените лица, сред които са правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс (ал.1, т.2) и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения (чл.17, ал.1, т.5, б. „б”).
Горецитираното правомощие на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица се отнася само за техните права и задължения, но не и за тези на други лица, нито за принципно тълкуване на законодателството.
Доколкото е видно от изложената фактическа обстановка,въпросътне касае Вашите права и задължения като задължено лице, а е насочен към проучване на становището на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на други задължени лица, Ви уведомяваме, че заинтересованите лица могат да получат становище по въпроса след като се идентифицират като задължени лица /чл.84 и 85 от ДОПК/и изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, имащи значение за изготвяне на коректен отговор.
‘