2_528/11.06.2012 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.1,
чл.6, ал.8
НООСЛ – чл.1, ал.3
Според изложеното, дъщеря Ви, която е починала на 23.06.2011 г., е била регистрирана като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Декларирала е започване на трудовата дейност, считано от 01.10.2008 г. и еопределила обхват на осигуряване „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица”. Заотпускане на наследствена пенсия на детето й, сте направили постъпки за заверка на осигурителната книжка, но сте получили отказ от органите на НОИ, поради невнесени осигурителни вноски в установения размер. Във връзка с изложеното желаете да вземем отношение по така изложените факти с оглед определяне вида на осигуряване.
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база,изразявам следното становище:
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.
При започването на трудовата дейност, която е правопораждащият юридически факт на задължението за внасяне на осигурителни вноски, самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването чрез подаване на декларация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите/НАП/. Това право се реализира по ред определен в чл.1, ал.3 и ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно действащата за този период разпоредба на чл.1, ал.3 и ал.4 от наредбата /доп. – ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г/, видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година
Самоосигуряващите се лица са задължени да внасят авансови осигурителни вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят върху избран доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване/ЗБДОО/.
Освен авансовивноски, самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на осигурителния доход според действително получените доходи през годината.
Доходът, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени авансовите вноски(чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.
От горното следва, че всички самоосигуряващи се лица, независимо от вида на осигуряване, който са избрали, довнасят осигурителни вноски върху годишния осигурителен доход за ДОО в размерите за фонд “Пенсии“.
Според справката, която сте приложили, осигурителните вноски са правени по код за вид плащане 550442 „Осигурителни вноски за фонд „Пенсии” от самоосигуряващите се лица, родени след 31 декември 1959 г.”. Размерите на вноските и осигурителния доход, съответстват навид за осигуряване „за инвалидност , поради общо заболяване старост и смърт”, който е различен /по-нисък/ от този който тя е избрала с декларацията -„за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица”.
Внасянето на осигурителни вноски по съответния код за вид на плащане в размерразличен от определения,с декларацията по чл.1, ал.3 от Наредбата заНООСЛБГРЧМЛ, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт, поради което в случаясе счита, че лицето не е внесло дължимите осигурителни вноски.
На основание чл.9, ал.1, т.4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.
В заключение, следва да имате предвид, че осигурителните правоотношения на самоосигуряващото се лице имат личен характер, което означава, че имуществените права и задължения по тях не могат да се прехвърлят на трети лица и се прекратяват със смъртта на лицето. Както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице, са погасени с факта на смъртта му, поради което за наследниците не възниква задължение да внасят невнесените, преживе, лични осигурителни вноски, както и да подават декларации от свое име /в качеството на наследници/ или от негово име.
‘