1_57/09.04.2010г.
КСО, чл.4, ал.3, т.2
Във връзка с Ваше запитване, постъпило с вх.№ …………2010г. в Дирекция „ОУИ” – гр………, изразяваме следното становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка, български гражданин е управител на ООД, като същевременно притежава 80% от капитала на търговското дружество. Същият се осигурява като изъплнител по договор за управление и контрол по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО върху месечно възнаграждение над осигурителния праг и не полага личен труд в дружеството. Съдружник, който е български гражданин и притежава 20% от капитала на дружеството е назначен по трудов договор като шофьор в същото дружество и се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
Въпросът, който се поставя е следва ли управителят и съдружникът да се да се осигуряват на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на осигурителното законодателство, изразяваме следното принципно становище:
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. Същите се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр 2 от 2010 г.).
Задължението за осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО-съдружници в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване – чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ. Започването, прекъсва-нето, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл.1, ал.2 от наредбата/.
Съдружниците в търговски дружества се осигуряват в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него.
Съдружник в търговско дружество, който е управител и извършва трудова дейност, която по своята същност е управление и контрол с определено възнаграждение, когато не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не дължи осигурителни вноскипо реда определен за самоосигуряващите се лица. Ако освен дейността по управление и контрол, съдружникът полага личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващо се лице, той подлежи на осигуряване и на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Предвид изложеното, ако във Вашия случай съдружник, който е управител, се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и не полага личен труд като самоосигуряващо се лице, подлежи на задължително осигуряване само на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Съдружникът в дружеството, който работи на определена длъжност по трудово правоотношение в същото ЮЛ и не полага личен труд в дружеството в качество на самоосигуряващо се лице, подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО или на чл. 4, ал. 2 от КСО според условията на трудовия договор. В хипотезата, същият не подлежи на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСОсе установява за всеки конкретен случай в хода на ревизионното производство.
‘