КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,КСО, чл.6, aл. 8,КСО, чл.10,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 2,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 1

2_ 1112/ 05.07.2012 г.
КСО- чл.4, ал.3, т.2
чл.6, ал.8
чл.10
НООСЛБГРЧМЛ- чл.1, ал.1иал.2
ОТНОСНО : Осигуряване на съдружници в търговски дружества
Съдружник в дружество с ограничена отговорност се осигурява като самоосигуряващо се лице върху месечен осигурителен доход от 1200 лв. Дружеството,в което лицето е съдружник не извършва стопанска дейност и подава декларация образец 1010А по чл.92 от ЗКПО.
Във връзка с изложеното е поставен въпроса: има ли право да се осигурява самоосигуряващото се лице върху такъв осигурителен доход и ще бъде ли заверен той в осигурителната книжка ?
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, „осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й”.
Посочената обвързаност на осигуряванетос трудовата дейностзасамоосигуряващите се лица, се съдържа и в чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЧ). Според тази норма, задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
С чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ е въведено задължение лицата да декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка упражнявана трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Следва да се има предвид, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице не се установява само с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Когато самоосигуряващото се лице е подало такава декларация, но впоследствие се установи, че за определен период не е полагало труд, наличието или липсата на трудова дейност, която е основание за осигуряване на лицето, следва да бъде доказана.
По отношение осигуряването на съдружниците в търговски дружества, то се осъществява в зависимост от вида на упражняваната трудова дейност.
Когато съдружник в търговско дружество е вписан като управител на дружеството и упражнява трудова дейност свързана с управлениетому,без да е сключен трудов договор за управление, осигуряването екато изпълнител по договор за управление и контрол.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица/осигуряване за всички осигурени социални рискове/.
За съдружниците, които са вписаникато управители на търговскитедружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като изпълнители по договори за управление и контрол.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, и на основание чл.6, ал.7 от КСО дължат авансови осигурителни вноски върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(ЗБДОО).
Във връзка с реално получените доходи през годината теопределят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейностпрез предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (основание чл.6, ал.8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт, облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Когато разликата между декларирания облагаем годишен доход и внесените през годината месечни авансови осигурителни вноски е положителна, върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски за: фонд „Пенсии”, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване.
Когато тази разлика е отрицателна, т.е. доходът, върху който авансово са внесени осигурителните вноски през годината е по-голям от този деклариран в годишната данъчна декларация на практика има надвнасяне на осигурителни вноски. В този случай за окончателен размер на осигурителния доход също се зачита декларираният облагаем доход, но не по малко от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО.
Внесените в повече осигурителни вноски се считат за недължимо внесени и могат да бъдат възстановени или прихванатипо реда на чл.128 и 129 от ДОПК, по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето.
Съдружник в търговско дружество, койтоупражнява трудова дейност само в дружеството, но не е получил възнаграждения от дружеството/ с изключение на дивиденти/ през съответната календарна година,няма задължение да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като няма доход, който следва да декларира. В този смисъл той не определя и окончателен размерна осигурителния доход и за такъв се приема минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице определен със ЗБДОО за съответната година.
На основание чл.8, ал.1 от ЗБДОО за 2012 г., минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя съобразно облагаемият им доход който са получили, като самоосигуряващи се лица, през 2010 г., заоблагаем доход до 5400 лв., минималния месечен размер на осигурителния доход за 2012 г. е420 лв.
Определениятокончателен размер на месечния осигурителен доход за съответната година се вписва в осигурителнитекнижки на лицата, съгласно чл.3, ал.6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски. Заверката на осигурителните книжки се извършва от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт /чл.7, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ/.

Оценете статията

Вашият коментар