КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,ЗДДФЛ, чл.25

2_2076/29.07.2008г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2
ЗДДФЛ – чл.25
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Вие сте собственик и управител на ЕООД. Нямате сключен договор за управление и не получавате никакви доходи от дружеството. Дружеството извършва дейност. Към настоящия момент Вие работите по трудов договор при друг работодател.
Въпросите, които поставяте са следва ли да се осигурявате в едноличното дружество в качеството Ви на собственик и следва ли да подавате годишна данъчна декларация за доходите?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Упражняването на дейност като съдружник/собственик в ТД води до отделно и самостоятелно задължение за внасяне на осигурителни вноски. На основание чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества следва задължително да бъдат осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Осигурителните вноски за тази категория лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.1 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4, ал.3, т.2 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. /чл.6, ал.8 от КСО/.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност на тези лица се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Упражняването на трудова дейност включва всяко действие на собственика, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност.
Следователно, ако Вие упражнявате дейност в дружеството, независимо че не получавате възнаграждение за това, подлежите на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Това е отделно, независимо основание за осигуряване, различно от основанието за осигуряване, което възниква за Вас по повод трудовото Ви правоотношение.
Необходимо е да имате в предвид, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /2000лв. за 2008г./, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
В чл.52 наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е предвидено освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 в случаите, когато лицата са получили само:
1.доходи от трудови правоотношения, когато работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2.необлагаеми доходи, с изключение на посочените в чл.13, ал.3, и/или
3.доходи, облагаеми с окончателен данък по чл.38 с изключение на доходите по чл.50, ал.1, т. 3, и/или
4.доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък.
Следователно, при условие че Вие не получите през 2008г. други доходи освен доходите по трудовото Ви правоотношение, върху които работодателят Ви определи годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и удържи пълният размер на данъка за данъчната година, то няма да имате задължение да подавате декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.25 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. В закона не е предвидено годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения да бъде намалявана с направените от Вас вноски в качеството Ви на самоосигуряващо се лице – собственик на ЕООД.

Оценете статията

Вашият коментар