КСО, чл.4, aл. 6,КСО, чл.4, aл. 3, т. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 2

2_868/11.06.2012 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.1,
чл.4, ал.6
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2
В изложената в писмото Ви фактическа обстановка описвате, че Вие сте вещо лице към ……. съд ….. Желаете да разберете как да избегнете внасянето на здравноосигурителни вноски.
С оглед изложеното в запитването, при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Статусът на вещите лица, както и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица, са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Вещото лице извършва експертизи (чл. 95 от ЗСВ) и се назначава от органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл.396, ал.1 от ЗСВ). За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица (чл.398, ал.1 от ЗСВ).
С §1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица вещото лице е дефинирано като „специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл.396, ал.2 от ЗСВ”.
С Наредба № 1 от 16.01.2008 г. е определен и редът за вписването и отписването на вещите лица. Съгласно наредбата специалист, включен в списъка на вещите лица, може да бъде отписан при наличие на някое от обстоятелствата изброени в чл.23, ал1, едно от което е: „по негово желание”.
Експертите, коитоупражняват професията на „вещо лице” въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от даденото в чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) определение за лица, упражняващи свободна професия, съгласно което: „за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други”.
На основание чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.7 от КСО). Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО: ”Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година”.
В алинея 6 на чл.4 от КСО е указано, че лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Следователно едноличните търговци, когато са и пенсионери може да упражнят правото си на избор и да изберат да не правят вноски за държавното обществено осигуряване.
В Закона за здравното осигуряване липсва разпоредба аналогична на чл.4, ал.6 от КСО, която да дававъзможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица предвид което, като самоосигуряващо се лице – пенсионер сте задължен да внасяте здравноосигурителни вноски за периодите, през които упражнявате трудова дейност.
Поради това, на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й (чл.10 от КСО). Упражняването на трудова дейност включва всяко действие на лицето, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяванатадейност.
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.1, ал.1 от (НООСЛБГРЧМЛ).
По силата на чл.1, ал.2 от /НООСЛБГРЧМЛ/, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7 – дневен срок от настъпване на обстоятелството.
От горецитираното може да бъде направен извода, че Вие в качеството Ви на вещо лице подлежите на осигуряване само за периодите, през които упражнявате трудова дейност. Тези периоди следва надлежно да удостоверявате пред компетентната за Вас ТД на НАП Варна, подавайки декларация /ОКД – 5/, в която да посочвате започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност.
Ако през 2012г. сте получили доходи за положен личен труд през 2011г., които подлежат на деклариране с данъчната декларация през 2013г, следва с декларацията да подадете и коригираща справка за осигурителния доход за 2011г. /таблица 1 и 2/”.

Оценете статията

Вашият коментар