КСО, чл.4,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 2,КСО, чл.4а

От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че дружеството Ви ще приеме нов съдружник, студент в Република България.Излагате две хипотези: Новият съдружник- студент, съгласно дружествения договор ще бъде управител на дружеството. В тази връзка се интересувате трябва ли да се заплащат за него осигурителни вноски за социално и здравно исигуряване. Интересувате се и дализа него ще се заплащат осигурителни вноски в случай, че той ще бъде само съдружник в търговското дружество, който няма да участва с личен труд в дружеството, а ще получава единствено разпределение на дивидент, ако има такъв.
С оглед представената фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а от с.з. и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, като продължава до прекратяването й. От този текст следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд “Пенсии“). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от същата наредба/. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от наредбата/.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
В хипотезата, при която съдружникът на ООД е и негов управител, следва да се има предвид нормата на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според която отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд “Пенсии“, фонд “Общо заболяване и майчинство“, фонд “Трудова злополука и професионална болест“ и фонд “Безработица“. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./.
Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за “неначислени възнаграждения“ в указание на изпълнителния директор на агенцията за допълнение на указание Изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. /указанията са публикувани в сайта на НАП/, е необходимо да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва на реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Не подлежат на осигуряване съдружниците, които не упражняват трудова дейност в дружеството и единственото възнаграждение, което им се полага са дивиденти, разпределени от печалбата.
Здравното осигуряване на съдружниците в търговски дружества, които не са сключили договори за управление и контрол и/или нямат определено възнаграждение в качеството им на управляващи съдружници, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Годишният осигурителен доход, върху който се дължат здравноосигурителните вноски, за доходите на съдружниците от извършен личен труд в дружествата, се формира по аналогичен начин на осигурителния доход за социално осигуряване.
На основание чл. 40, ал. 1 , т. 1 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, за синдиците и ликвидаторите, за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности от 1 януари 2010 г. се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение. Доходът, върху който се изчисляват вноските не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия.
Чл. 4, ал. 1, т. 7, Чл. 4, ал. 3,т.1,2, и 4 от КСО
Чл. 40, ал. 1, т 1 и т. 2 от ЗЗО

Оценете статията

Вашият коментар