Изх. №М-24-31-73
Дата:16.10.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 6, ал. 8;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11;
ТЗ, чл. 56.
Във връзка с полученото в ЦУ на НАП писмо вх. ………………., с оглед относимите нормативни разпоредби и в съответствие с нормативно определената компетентност на НАП, , изразяваме следното становище:
1. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, като по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО) – чл. 6, ал. 7 от КСО, в редакцията след 01.01.2010 г. Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, при изплащане на възнаграждение на тези лица за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Регистрираните земеделски производители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Самоосигуряващите се лица, включително регистрираните земеделски производители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, внасят осигурителните вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – при определянето на окончателния размер на осигурителния доход. Окончателния размер на месечния осигурителен доход върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. (чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧМЛ). Декларираният облагаем доход от упражняване на съответната дейност, от който се определя окончателният размер на осигурителния доход по смисъла на чл. 6, ал. 8 от КСО за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, се определя по реда на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВД/.
Във връзка с цитираните разпоредби всички доходи, декларирани в приложенията към данъчната декларация, които подлежат на годишно изравняване, се попълват в Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година, за която се отнасят.
2. Съгласно чл. 6, ал. 8, изр. 4 от КСО коригираща Справка за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година се подава в случаите, когато:
– с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или
– е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
С оглед определяне облагаемия доход на лицето за съответната година, следва да се извърши ревизия от орган по приходите, като в съответствие с цитираната разпоредба на чл. 6, ал. 8 от кодекса, се подават и коригиращи справки за окончателния размер на осигурителния доход.
3. Съгласно чл. 56 от Търговския закон, едноличния търговец е физическо лице, вписано в търговския регистър. Физическите лица, които извършват стопанска дейност като търговци, но нямат регистрация по Закона за търговския регистър, за целите на данъчното облагане са приравнени на едноличните търговци. В ЗДДФЛ има изрична норма, която урежда тази хипотеза. В КСО и ЗЗО не съществува разпоредба, аналогична на тази в ЗДДФЛ, поради което при действащата нормативна уредба по държавно обществено осигуряване и задължително здравно осигуряване за физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци, за целите на задължителното осигуряване не могат да бъдат приравнени на еднолични търговци.
Предоставянето на информация от НАП на НОИ е определено в Инструкция № 2 за обмен на информация между двете институции, която е издадена на основание чл. 5, ал. 8 от КСО.
/Б. АТАНАСОВ/
‘