.
2_127/10.02.2016г.
КСО – чл.6, ал.2
-чл.157, ал.6
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1
НЕВДПОВ – чл.1, ал.8, т.7
В запитването посочвате, че трябва да начислите обезщетение по чл.218, ал.1 от КТ, върху което се дължат осигурителни вноски и в тази връзка поставяте следните въпроси:
1.За чия сметка са осигурителните вноски – изцяло за работодателя или се разпределят между него и осигуреното лице?
2.Денят, за който се изплаща това обезщетение ден с осигурителен стаж ли е?
Предвид заложените на НАП компетенции и съобразно действащата за 2015г. нормативна уредба, изразявамследното принципно становище:
По първи въпрос:
На основание чл.218, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
Съгласно чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Разпоредбите на КСО по отношение на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 162 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година (чл.1, ал.2 от НЕВДПОВ).
В чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ са определени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 от същата алинея изчерпателно са изброени обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда,върху които не се дължат осигурителни вноски като сред тях не е посочено обезщетението по чл.218, ал.1 от КТ.
Видно от горецитираното,изплащаната от работодателя сума като обезщетение по чл.218, ал.1 от КТ, по своята същност заместваща трудовото възнаграждение, е осигурителен доход и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО). Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл.6, ал.3, т.8 и т.9 от КСО.
Предвид разпоредбата на чл.157, ал.6 от КСО, съгласно която осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7, върху обезщетението по чл.218, ал.1 от КТ се дължат и вноски за ДЗПО ако лицето отговаря на условията на чл.127, ал.1 от КСО. Осигурителните вноски за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва: за сметка на осигуреното лице – 2,2 на сто; за сметка на осигурителя – 2,8 на сто (чл.157, ал.3 от КСО).
На основание разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съгласно която здравноосигурителни вноски се дължат на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО, то върху обезщетението по чл.218, ал.1 от КТ се дължат и здравноосигурителни вноски, които се разпределя между работодателят или ведомството и осигурения в съотношение 60:40.
По втори въпрос:
Следва да имате предвид, че съобразно законово определените (в чл.3, ал.1 от ЗНАП) функции и правомощия на НАП, даване на становище по поставени въпроси извън данъчно – осигурителното законодателство, в случая свързани с определяне на осигурителен стаж, е извън компетентността на НАП. За да получите отговор на тези въпроси е необходимо да се обърнете към съответната компетентна дирекция на Националния осигурителен институт.
‘