5_53-02-318/31.08.2011 г.
чл. 10 от КСО
чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО
чл. 6, ал. 3 от КСО
чл. 7, ал. 3 от КСО
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО
чл.4, ал.4 от КСО
чл. 6, ал. 7 и ал.8 от КСО
чл.127, ал.1 от КСО
чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ
чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО
Фактическа обстановка
Физическо лице е съдружник в две дружества с ограничена отговорност. В Търговския регистър е вписано като представляващ и управляващ заедно и поотделно с останалите съдружници, които не упражняват трудова дейност в дружествата, а получават единствено дивиденти от тях. Физическото лице се самоосигурява в едното дружество и получава възнаграждение за личен труд от същото. В двете дружества няма назначени служители, дейностите се извършват единствено от физическото лице.
Въпросите са:
Задължено ли е физическото лице да се осигурява във второто дружество и на какво основание,при условие, че не получава възнаграждения за извършваната дейност.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изразяваме следното становище:
Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
Ако управителят на ООД упражнява трудова дейност, има сключен договор и в него има уговорено възнаграждение, той следва да се осигурява задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 3 от КСО).
Здравноосигурителната вноска на управителя по договор за управление и контрол се определя по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и се изчислява от дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. С разпоредбата на чл. 2 от Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2011 г. месечната здравноосигурителна вноска е определена в размер 8 на сто. Вноската се внася от осигурителя и се разпределя между осигурителя и осигурения в съотношение за 2011 г.- 60:40.
Ако извън дейността по управление и контрол същият полага личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващо се лице, то той подлежи на осигуряване и на това основание.
Съдружник в дружество с ограничена отговорност, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд “Пенсии“) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор може да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл.4, ал.4 от КСО). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството(чл.1, ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО.
Съгласно чл.2, ал.3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл. 1, ал. 2.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за ДЗПО в УПФ (за родените след 31.12.1959 г.) в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Когато управителят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, здравноосигурителните вноски се внасят изцяло за негова сметка. Самоосигуряващите се лица следва да се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, определени със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение (по граждански договор) през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО). В тези случаи вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл.127, ал.1 от КСО). Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
‘