КСО, чл.7, aл. 1,КСО, чл.7, aл. 2,КСО, чл.7, aл. 3,НАРЕДБА Н-8, чл.3, aл. 1, т. 1

5_53-00-359/23.12.2008г.
КСО, чл.7, ал.1, ал.2, ал.3;
Наредба Н-8, чл.3, ал.1, т.1;
Фактическа обстановка:фирма изчислява РЗ и осигуровки след приключване на месеца за който се отнасят.
Въпрос :Как на практика да се спази Закона за счетоводството и Указание на НАП №24-00-19/02.03.2007г?
С разпоредбата на чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е определен редът за внасяне на осигурителните вноски за държавното общественоосигуряване /ДОО/. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО, осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него, а осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно ал. 3 на чл. 7 от КСО, в сила от 01.01.2007 г., в случаите, в които възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и тези за сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е извършено начисляването.
Във връзка с чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден – срещу трудово възнаграждение. В съответствие с разпоредбите на чл. 270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго /колективен трудов договор, индивидуален трудов договор, заповед/. Спазвайки Кодекса на труда, работодателят редовно следва да изплаща възнагражденията на работниците и служителите, което предполага тяхното начисляване преди изплащането им.
Един от основните принципи в счетоводството при съставянето на финансови отчети е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството, съгласно който „приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.” Принципът на начисляване не визира периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения.
Разпоредбата на чл.7, ал.3 от КСО следва да се прилага като се прави разлика между „месеца, за който са начислени” и „месеца, през който са начислени” възнагражденията и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски.
При повечето осигурители, ведомостта за заплати на работниците и служителите се съставя в началото на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът, въз основа на присъствени регистри, протоколи за извършена работа и други. Изключение са бюджетните организации и други осигурители, които начисляват и изплащат заплати в месеца, за който се отнасят. При спазване на Закона за счетоводството тези разходи се включват в периода, за който се отнасят. Във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски са дължими до края на месеца, през който е направено начисляването. В утвърдената счетоводната практика възнагражденията и осигурителните вноски за текущия месец се начисляват в началото на следващия. Дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „ГВРС”, отнасящи се за месеца, в който е положен трудът, следва да се внесат до края на месеца, следващ този месец.
Осигурителят следва да удостовери датата на начисляването навъзнагражденията – чрез съответните счетоводни справки и мемориални ордери, с направените хронологични записвания в счетоводните регистри.
Осигурителните вноски за НЗОК, ДЗПО, УПФ и вноските за фонд „ГВРС” се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване по силата на съответните нормативни актове.
Сроковете за подаване на декларация образец №1 са регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005 година . за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” се подава от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения-за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноскитеза този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца.
Възможни са различни хипотези на начисляване и изплащане натрудовите възнаграждения или части от него:
1. Осигурителят изплаща редовен аванс за текущия месец. Спазвайки разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от КСО, превежда задължителните осигурителни вноски за негова сметка. На 25-то числона месеца начислява възнагражденията за същия месец. Когато те са изплатени преди края на месеца, вноските са дължими към датата на изплащането им. В случай, че начислените възнаграждения не са изплатени, осигурителните вноски са дължими до края на текущия месец и са в размер, равен на разликата между задължителните осигурителни вноски върху начислените възнаграждения и преведенитевноски върху редовния аванс.
2. Осигурителят изплаща редовен аванс за месеца. Върху сумата на аванса се дължат задължителните осигурителни вноски / ДОО, ДЗПО, НЗОК, УПФ и фонд „ГВРС”/ за сметка на работодателя. В началото на следващия месецначислява възнагражденията и дължимите осигурителни вноски в пълен размер за предходниямесец. В случай, че заплатата за предходния месец се изплати до края на месеца, в който е направено начисляването й, задължителните осигурителни вноски следва да се преведат към датата на изплащането й, и са в размер, равен наразликата между задължителните осигурителни вноски върху начислените възнаграждения и преведенитевноски върху редовния аванс.
3. Осигурителят не изплаща редовен аванс за месеца. Начислени са възнагражденията в началото месец следващ месеца, за който се отнасят, без да е извършено изплащането им до края на месеца. При тази хипотеза, задължителните осигурителни вноски са дължими до края на месеца, през който е извършено начисляването на възнагражденията.
4. За съответния месец е изплатен само аванс и той е единствено плащане през месеца. Осигурителят е длъжен да внесе задължителните осигурителни вноски в пълен размер върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на ДОО за календарната година, в съотношението по чл.6, ал. 3 от КСО. При начисляването на заплатите в следващия месец задължителни осигурителни вноски се дължат до края на същия месец, върху разликата между задължителни осигурителни вноски върху начислените възнаграждения и внесените осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии.
Авансът е единствено плащане за месеца, когато през същия месец не са извършени други плащанияна възнаграждения / вкл. отнасящи се за други месеци/.

Вх.№ 5_5300359 от 23.12.2008 Отг. ОУИ София  |  53-00-359_08_OZ_5_08

Оценете статията

Вашият коментар