2_272/07.03.2011г.
КСО – чл.9, ал.3, т.2
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Със съдебно решение на Районен съд …, потвърдено и от Окръжен съд – …, се признава за незаконно и се отменя уволнението на Ваш работник. Исковете, които е завело лицето са по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Лицето не е предявило иск по чл.344, ал.1, т.2 да бъде възстановено на предишната работа, поради което и няма произнасяне на съда по този въпрос.
Въпросите Ви са:
?Дължат ли се осигурителни вноски от осигурителя по реда на чл.9, ал.3, т.2 от КСО?
?Кой код да се попълни в т.12 „Вид осигурен” и т.16 „Дни в осигуряване”?
?Върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ дължи ли се данък и за чия сметка?
С оглед изложената в запитванията фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Защитата срещу незаконно уволнение се състои в това, че законът предоставя право на работника или служителя да оспори пред съда в определения за това срок законността на извършеното уволнение. На работника или служителя е предоставена възможност да предяви пред съда четири отделни иска, посочени в чл.344, ал.1, т.1-4 КТ, които могат да бъдат обединени в една искова молба, като работникът или служителят сам преценява кои претенции да предяви в исковата си молба. Решението на съда, с което се уважава иска има преобразуващо действие и със силата на пресъдено нещо произвежда исканата правна промяна.
В Кодекса за социално осигуряване /КСО/ съществува изрична разпоредба, която урежда зачитането за осигурителен стаж на времето, през което работниците и служителите са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи и това е разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО. Съгласно цитираната правна норма за периода от датата на уволнението до възстановяването им на работа се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Видно от текста на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за периода на уволнението от работодателя, който го е извършил, достатъчно основание е лицето да е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентен орган. Не съществува задължително изискване лицето да е възстановено на заеманата от него длъжност. Нормата само указва периода, за който се дължат осигурителни вноски, в хипотезата, когато лицето е възстановено на заеманата от него предишна работа. В подкрепа на това е фактът, че на лицето е предоставено право на избор дали да предяви съдебен иск за възстановяване на предишната работа или не.
Следователно работодателят извършил уволнение признато от съда за незаконно дължи изцяло за своя сметка осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и за фонд „ДЗПО” /чл.9, ал.5 от КСО/. Вноските следва да бъдат внесени за периода от датата на уволнението до датата на влизане в сила на съдебното решение.
Нормата на чл.1а ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВД/ Ви задължава да внесете вноските върху възнаграждението, определено по трудовото правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което следва да внесете осигурителни вноски не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен съгласно чл.6, ал.2, т.3 от КСО.
В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, следва да се представят в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода, през който лицето не е работило. Осигурителят подава данни с декларации образец 1 и 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Декларация обр. 1 се подава с код 18 в т. 12. “Вид осигурен“ и с персонални данни за лицето с осигурителен доход и размер на осигурителните вноски, съобразени с горецитираните разпоредби. В т.16”Дни в осигуряване” задължително се попълват позиции от 1 до 5 включително. Попълва се и т.16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски”
За дължимите осигурителни вноски от осигурителя се подава и декларация образец 6 до последния работен ден на месеца, в който ще бъдат начислени и внесени.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
‘