КСО, чл.9, aл. 3, т. 2,КСО, чл.9, aл. 5,ЗДДФЛ, чл.24, aл. 1,НЕВД, чл.1, aл. 8, т. 7,НЕВД, чл.1а, aл. 1,НЕВД, чл.1а, aл. 2,НЕВД, чл.24, aл. 2

2_1051/28.06.2012 г.
КСО – чл.9, ал.3, т.2;
чл.9, ал.5;
ЗДДФЛ – чл.24, ал.1;
НЕВДОВ – чл.1, ал.8, т.7;
чл. 1а, ал.1;
чл.1а, ал.2;
чл.24, ал.2;
ОТНОСТНО: Дължими осигурителни вноскии данъци върху присъдени
обезщетенияпо Кодекса на труда на възстановен от съда работник
В изложената в писмото Ви фактическа обстановка описвате, че уволнението на Ваша работничка е признато от съда за незаконно. Отменена е заповедта за уволнението й и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Осъдени сте да й заплатите обезщетение за времето от 02.03.2011г. до 02.09.2011г., през което е останала без работа, порадиуволнението.
Поставяте въпрос за това върху обезщетението за оставяне без работакакви осигуровки и данъци се дължат от работодателя и от лицето, както за периода от 02.03.2011г. до 02.09.2011г., така и от 03.09.2011г. до настоящия момент?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които сеправят осигурителни вноски (НЕВДОВ), не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 225 от Кодекса на труда.
На основание чл.9, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за осигурителен стаж се признава времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл.9, ал.5 от КСО).
Съгласно разпоредбите на чл. 1а, ал.1 от НЕВДОВ, осигурителните
вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (чл.1а, ал.2 от НЕВДОВ)
Ако за периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) – върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година.
В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, следва да се представят в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който лицето не е работило. Осигурителят подава данни с декларации образец 1 и 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Според разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. Тъй като обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ не попада в изключенията по чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
В конкретния случай осигурителните вноски за възстановения от съда работник следва да бъдат внесени от 02.03.2011г. до възстановяването му на работа (на основание чл.9, ал.3, т.2 от КСО) върху последното брутно възнаграждение, а доходите, изплатени при възстановяване на работник подлежат на облагане с данък и не попадат в изключенията по чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ.
 
 

Оценете статията

Вашият коментар