Прилагане на разпоредбите на чл.116,ал.1,3,4 и 5 от ЗДДС по отношение на данъчните фактури

чл.116,ал.1,3,4 и 5 от ЗДДС
чл. 133  от ДОПК.
Според изложеното в писмото Ви при ревизия на Ваш клиент е констатирана следната фактическа обстановка:
„…. консулт”ООД е извършило консултантски и счетоводни услуги на „ Б”ООД, за което са издадени данъчни фактури, ДДС е начислен и внесен в срок .
При извършена ревизия на Вашия контрагент”Б” ООД е издаден Ревизионен акт, потвърден от Дирекция ОУИ …., съгласно който органът по приходите е направил заключения ,че фактурираните услуги от „… консулт” ООД представляват „нищожни сделки”.Нищожните сделки са необлагаеми доставки по смисъла  на ЗДДС и начисления данък се явява неправомерно начислен от „….. консулт”ООД.
Поставяте следния въпрос:
Следва ли въз основа на РА и Решение на Дирекция ОУИ издадени  на Вашия контрагент, да се приложат разпоредбите на чл.116,ал.1,3,4 и 5 от ЗДДС по отношение на данъчните фактури издадени от „…. консулт”ООД.
            В отговор на поставеният въпрос  изразяваме следното становище:
Недопустимо е предприемането на последващи действия по анулирането на погрешно издадени фактури, с които е начислен данък, който не е следвало да бъде начислен,  след издаване на  ревизионни актове, с които е отказано правото на приспадане на данъчния кредит по същите фактури. Такова анулиране би било нарушение на разпоредбите на ДОПК, които ясно указват реда, по който могат да бъдат изменени задълженията, установени с влязъл в сила ревизионен акт – чл. 133 и следващите го от ДОПК.
Анулиране на  данъчни документи, по отношение на които с влязъл в сила ревизионен акт е установен окончателният размер на задълженията за данък върху добавената стойност, и отразяване на същите със знак минус в дневника за продажби е действие, с което едностранно  се елиминира ефектът от осъществения данъчен контрол.
Освен това следва да се има предвид, че съгласно Приложение № 12 от ППЗДДС при анулиране на документ,същият би следвало  да се отрази с обратен знак в отчетните регистри, в които е бил отразен първоначално от участниците в доставката.
Независимо, че в ЗДДС не са въведени срокове за анулиране на документи, считаме, че крайният срок, до който би следвало това да се признае за допустимо, е издаването на ревизионния акт, като това анулиране следва да бъде сведено до знанието на органа по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт. Това становище  е изразено в Писмо изх.№ 24-00-12/23.06.2008г. на ЦУ на НАП.
Да се допусне да бъде призната правната възможност за едностранно изменение от страна на задълженото лице на влязъл в сила ревизионен акт чрез анулиране на издаден  данъчен документ, без изричен законов текст, който да регламентира това,би означавало да не се зачита стабилитета на индивидуалния административен акт. А стабилността на административния акт е пряко свързан с принципа на правна сигурност, валиден за административния процес.

Оценете статията

Вашият коментар