Изх. № ЕП-04-29-15
Дата: 11.11.2019 год.
ДОПК, чл. 213;
ГПК, чл. 444, т.8;
ЗДБРБ за 2015 г., чл. 94;
ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, т. 4;
ЗПЗП, чл. 11а;
ЗПЗП, чл. 17а.
ОТНОСНО: Молба за предоставяне на информация във връзка със запитване на службите на Европейската комисия (ЕК) по отношение на развитието на селските райони и методи за принудително погасяване на задължения, приложени към помощ за земеделие на Европейския съюз (ЕС), получена от земеделски производител (предполагаема дискриминация)
В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше писмо изх. № …. г., заведено с вх. № …. г., във връзка със запитване на службите на ЕК по отношение на развитието на селските райони и методи за принудително погасяване на задължения, приложени към помощ за земеделие на ЕС, получена от земеделски производител (предполагаема дискриминация).
Видно от писмото и приложенията към него, в допълнителното запитване на ЕК се посочва, че в съдебната практика в България съществува неравнопоставеност, изразяваща се в различно третиране при насочване на принудителното изпълнение върху частноправни вземания от трети лица, в зависимост от това дали тези вземания, представляващи помощи за земеделски производители, са финансирани от държавния бюджет или от европейските фондове. Посочва се, че според т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България (ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по т. д. № 2 от 2013 г.) бенефициерите на средства от ЕС и бенефициерите на подобни национални помощи, в съпоставими ситуации, биват третирани различно, без да има обективна обосновка кога се прилагат национални методи за събиране на вземания. Посочено е, че според тълкувателното решение вземанията за директни плащания от еврофондове съставляват целево публично финансиране от бюджета на ЕС, което обуславя режима на несеквестируемост на тези вземания. За разлика обаче от субсидиите с произход държавния бюджет, при които няма никакво допустимо изключение от законовата норма, вземанията от еврофондове подлежат на принудително изпълнение, тъй като длъжникът дължи на своя кредитор.
Въз основа на изложеното изразявам следното становище:
1. В т. 13 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по т. д. № 2 от 2013 г. е посочено, че несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.
Видно от съдържанието на посоченото тълкувателно решение, същото разглежда принципно въпроса за способите за принудително изпълнение спрямо секвестируеми и несеквестируеми вземания на длъжника. Решението не разглежда въпроса относно характера на различните видове вземания с оглед техния произход, а именно кои представляват секвестируеми вземания и кои несеквестируеми.
В този смисъл позоваването на ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по т. д. № 2 от 2013 г. не е относимо към поставените проблеми.
1. Субсидиите, изплащани на земеделските производители, като форма на доход, подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е. представляват секвестируемо имущество, съгласно становище на Министерство на финансите (МФ), изразено в писмо с изх. № 69-00-157/24.06.2015 г. по описа на МФ.
Със същото писмо МФ е изразило становище, в отговор на запитване на Държавен фонд „Земеделие“, в подкрепа на секвестируемостта на средствата, изплащани на земеделските производители от ДФЗ. Посочено е, че субсидиите на земеделски производители като форма на доход подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение т.е. представляват секвестируемо имущество. Също така е допълнено, че несеквестируемостта касае само и единствено целевите субсидии на нефинансови предприятия по смисъла на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2015 г. – общини и търговски предприятия, осъществяващи делегирани от държавата дейности и функции.
По отношение на разпоредбите в ежегодния ЗДБРБ, определената с тях несеквестируемост също се отнася до „делегирани от държавата дейности“, към които не спадат изплащаните субсидии.
В чл. 94 от ЗДБРБ за 2015 г. същия закон е предвидено, че целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а в ал. 2 е регламентирано, че същите тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на публични или частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Същият подход е възпроизведен в аналогичните разпоредби от ЗДБРБ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. (чл. 94 от ЗДБРБ за 2017г., чл. 92 от ЗДБРБ за 2018 г. и чл. 94 от ЗДБРБ за 2019 г.). При тълкуване на посочените разпоредби се достига до извод, че забраната е относима единствено спрямо целево предоставените от държавния бюджет средства на нефинансовите предприятия, които са за финансиране на възложени им от държавата дейности и услуги, каквито земеделските производители не извършват. В този смисъл, законодателят е ограничил кръга от бюджетни средства, които не могат да служат за обезпечения, като изрично е посочил, че такива са само тези, които се изплащат за възложени от държавата дейности и услуги. Предвидените за земеделските производители помощи, предоставяни от ДФЗ не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги. Те не се обхващат от приложното поле на цитираните по-горе разпоредби от ЗДБРБ за съответната година. Следователно липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидии, получени от земеделски производители.
Необходимо е да се има предвид, че в чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е налице специална и изчерпателна регламентация за несеквестируеми средства/доходи на длъжника, която не включва средства от субсидии. Липсва и аналогична на Гражданския процесуален кодекс, препращаща норма към друг закон, уреждащ несеквестируемостта (чл. 444, т. 8 от ГПК), поради което в съдебната практика се приема, че при събиране на публични държавни вземания длъжникът не може да се ползва от института на несеквестируемостта по отношение на субсидиите, изплащани от ДФЗ.
Освен посоченото, следва да се има предвид, че изплащаните суми на земеделските производители, чрез ДФЗ, със средства на Европейския съюз, също не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени (делегирани) от държавата дейности и услуги, т.е. европейското финансиране на земеделските производители не се обхваща от приложното поле на текстовете от ежегодния ЗДБРБ. Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика със средства, отпуснати от европейски фондове съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4, 11а и чл. 17а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За изпълнение на вменените със ЗПЗП правомощия, ДФЗ предоставя на регистрираните стопани: субсидии, целеви кредити и гаранции, съгласно чл. 12, ал. 2 от същия закон. Финансовите средства, предоставяни от Европейския съюз чрез Разплащателната агенция на земеделски производител, са секвестируемо имущество и няма пречка публичният изпълнител да налага запор върху вземането на земеделския производител от ДФЗ и/или запор върху банковата сметка на земеделския производител, по която се изплащат субсидии от ДФЗ, тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение за публични вземания върху тези средства. В този смисъл е и постановената съдебна практика на административните съдилища относно секвестируемостта на средствата, отпуснати по европейски програми и проекти от управляващи органи (Решение от 12.04.2016 г. по адм. дело № 43/2016 г. и Решение от 16.06.2016 г. по адм. дело № 18/2016 г. на Административен съд Велико Търново и др.). Предвид гореизложеното, секвестируемостта на субсидиите на земеделските производители не е обвързана от източника на средствата – националeн или европейски бюджет.
1. Независимо от горното, доколкото поставените в допълнителното запитване на ЕК въпроси са свързани със съдебната практика в България и по-специално тълкувателно решение на ВКС, то въпросът, поставен от ЕК може да бъде отнесен и към съответната съдебна институция.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/