Обхват
Предприятието трябва да прилага МСФО 4 по отношение на:
(а) застрахователни договори (включително презастрахователни договори), които то издава, и презастрахователни договори, които притежава;
(б) финансови инструменти, които то издава с допълнителни, негарантирани доходи. МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на финансови инструменти, включително финансови инструменти, които съдържат такива доходи.
МСФО 4 се прилага по отношение на всички застрахователни договори (включително презастрахователни договори), които предприятието издава и към презастрахователните договори, които притежава, с изключение на определени договори, обхванати от други МСФО. Той не се прилага по отношение на други активи и пасиви на застрахователите, като например финансови активи и финансови пасиви в обхвата на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване. Освен това, той не обхваща счетоводното третиране от притежателите на застрахователни полици.
Определение
Застрахователен договор
Договор, по силата на който една страна (застрахователят) приема значителен застрахователен риск от друга страна (притежателя на полица), като се съгласява да компенсира притежателя на полицата, ако определено несигурно събитие (застрахователното събитие) окаже негативен ефект върху притежателя на полицата.
Презастрахователен договор
Застрахователен договор, издаден от един застраховател (презастрахователя) за компенсиране на друг застраховател (цедент) за загуби по един или повече договори, издадени от цедента.
Характерни белези на застрахователния договор
1. Двустранен – Сключва се между застрахования и застрахователя.
2. Възмезден – Задължението на застрахования е да плати застрахователната премия (вноска), а задължението на застрахователя е да плати застрахователната сума или обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.
3. Консенсуален – Доколкото постигането на съгласие между страните е достатъчно условие за сключване.
4. Случаен – Размерът на изходящият паричен поток за застрахователя се определя от настъпването на застрахователното събитие, т.е. от едно бъдещо случайно събитие.
5. Формален – Договорът се сключва в писмена форма.
6. Каузален (има причина) – Правното основание следва да бъде налице при сключването на договора, независимо от това дали лежи в миналото, настоящето или бъдещето.
7. С продължително изпълнение – Застрахователят осигурява застрахователна закрила през определения в договора период от време, защото не е известно дали и кога ще настъпи застрахователното събитие и колко голяма ще бъде нанесената от него вреда.
8. Двуфазен – Застрахователното отношение, породено от договора, може да се развие през две фази:
а) от момента на сключване на договора до момента на настъпване на застрахователното събитие,
б) от настъпването на застрахователното събитие до прекратяването (изтичането) на договора.
9. На присъединяване – Като стават страна по застрахователния договор, застрахованите се присъединяват към договорните условия, определени едностранно от застрахователя.
10. Главен – Има самостоятелно съществуване, може да бъде сключен, без да се свързва с друг договор или друго задължение.
11. На най-висша степен на доверие между страните – Принцип на доверие.
Общоприетата дефиниция в стандарта определя няколко изисквания, които следва да бъдат едновременно налице, за да бъде признат един договор като застрахователен, а именно:
а) трябва да съдържа прехвърляне на „значителен риск” ;
б) рискът трябва да съществува преди сключването на договора;
в) рискът не трябва да има финансов характер.
Отчитане на застрахователните договори
Застрахователят:
(а) не трябва да признава като задължение провизии за възможни бъдещи искове, ако тези искове произтичат съгласно застрахователни договори, които не съществуват към отчетната дата (като например катастрофични и изравнителни резерви);
(б) трябва да проведе тест за адекватност на задълженията;
(в) трябва да отпише застрахователно задължение (или част от застрахователно задължение) от своя баланс когато, и само когато, то е погасено – т.е., когато задължението, определено в договора, е обезсилено или анулирано, или срокът му е изтекъл;
(г) не трябва да прихваща:
– презастрахователни активи срещу свързаните застрахователни пасиви; или
– приходи или разходи от презастрахователни договори срещу разходи или приходи от свързаните застрахователни договори.
(д) трябва да преценява дали неговите презастрахователни активи не са обезценени.
Що се отнася до теста за адекватност застрахователят трябва да оцени на всяка отчетна дата дали неговите признати застрахователни задължения са адекватни, като използва текущи приблизителни оценки на бъдещите парични потоци по своите застрахователни договори. Ако тази оценка сочи, че балансовата стойност на неговите застрахователни задължения (намалена със свързаните отсрочени аквизиционни разходи и свързаните нематериални активи като тези, разгледани в параграфи 31 и 32 от МСФО 4 ) е неадекватна в светлината на очакваните бъдещи парични потоци, целият недостиг се признава в печалбата или загубата.
При обезценката на един презастрахователен актив цедентът трябва да намали съответно неговата балансова стойност и да признае тази загуба от обезценка в печалбата или загубата. Презастрахователен актив е обезценен единствено и само ако:
(а) са налице обективни доказателства, в резултат от събитие, което е настъпило след първоначалното признаване на презастрахователен актив, че цедентът може да не получи всички суми, които са му дължими съгласно условията на договора; и
(б) това събитие има отражение, което може да бъде надеждно из-
мерено върху сумите, които цедентът ще получи от презастрахователя.
МСФО позволява въвеждането на счетоводна политика, която включва преоценка на определени застрахователни задължения, последователно във всеки период, за да отрази текущите пазарни лихвени проценти (и ако застрахователят предпочете, други текущи приблизителни оценки и предположения).
Когато има внедрени деривативи в застрахователен договор, то те трябва да се отделят от него, да бъдат оцени по справедлива стойност и промените в справедливата им стойност да бъде включена в печалбата или загубата (МСС 39). Освен ако внедрените деривативи
сами по себе си не са застрахователни договори.
Някои застрахователни договори съдържат както застрахователен компонент, така и депозитен компонент. В някои случаи от застрахователя се изисква или той има право да раздели тези компоненти.
– Разделяне се изисква, ако следните две условия са изпълнени едновременно:
o застрахователят може да оцени депозитния компонент (включително всяка внедрена опция за откуп) отделно (т.е. без да взима под внимание застрахователния компонент);
o счетоводната политика на застрахователя не изисква от него да признава по друг начин всички задължения и права, възникващи от депозитния компонент;
– Разделяне е позволено, но не се изисква, ако застрахователят може да оцени депозитния компонент отделно, но неговата счетоводна политика изисква да признае всички задължения и права, произтичащи от депозитния компонент, независимо от базата, използвана за оценка на тези права и задължения;
– Разделяне е забранено, ако застрахователят не може да оцени
депозитния компонент отделно.
За да раздели договор, застрахователят трябва:
(а) да приложи МСФО 4 по отношение на застрахователния компонент;
(б) да приложи МСС 39 по отношение на депозитния компонент.
Ако договорите създават финансови активи или финансови пасиви и не съдържат значителен риск, те попадат в обхвата на МСС 39. Ако в резултат на застрахователните договори при изпълнение на спестовната и инвестиционната функция на застраховането застрахователят е изложен на финансови рискове, те се третират счетоводно от стандартите за финансовите инструменти (има се предвид и МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне).
Страните по договора използват т.нар. депозитно счетоводство и включва следното:
(а) едната страна признава полученaтa сума като финансов пасив, а не като приход;
(б) другата страна признава платенaтa сума като финансов актив, а не като разход.
За да се избегнат възможности за двояко тълкуване, МСФО 4 определя финансовия риск като „риск от възможна бъдеща промяна в един или повече показатели, включващи: лихвен процент, цена на финансов инструмент, цена на стока, обменен курс, индекс на цени или курсове, кредитен рейтинг или кредитен индекс или други променливи, свързани със случаи на нефинансови променливи, при които променливата не е точно определена за някоя от страните по договора” (Приложение А: Дефиниции за определени термини).
Когато договорите не създават финансови активи и финансови пасиви и не съдържат значителен застрахователен риск, те попадат в обхвата на МСС 18 Приходи.
За включването на риска в застраховането като обект на счетоводството има значение и характерът на застрахователното събитие, сбъдването на което ще направи задължението на застрахователя изискуемо. Рискът (различен от финансовия), прехвърлен от притежателя на застрахователния договор към емитента, е породен от несигурно бъдещо събитие, покрито от застрахователния договор. Несигурността в сбъдването на застрахователното събитие изисква:
а) създаване на счетоводна информация за заделените резерви, така че застрахователят да осигури своята платежоспособност;
б) инвестиране на заделените резерви, така че да се елиминира влиянието на негативни икономически и финансови фактори и да се осигури адекватност на активите на поетите задължения;
в) прилагане на модела на справедливата стойност за оценяване на застрахователните активи и пасиви, както и за проверка адекватността на задълженията.