Изх. №20-00-75
21.03. 2017 г.
чл.21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 4, т. 4, буква „б” от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството разполага със собствени складове на територията на страната, които отдава под наем.
Сключен е договор за отдаване под наем на склад с данъчно задължено лице регистрирано за целите на ДДС в Гърция, като е договорено че дружеството ще предоставя и съпътстващи логистични услуги при обработка настоките в склада.
Дружеството издава фактура на клиента, като начислява ДДС на основание чл.21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за доставката на услуга за наем на склад и на основание чл. 21, ал. 4, т. 4, буква „б” от ЗДДС за доставката на логистични услуги, свързана с транспортна обработка на стоки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Къде е мястото на изпълнение на доставката науслуги за предоставяне
нанаем на склад и логистична обработка на стоки, и на какво основание?
Предвид изложените обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС от значение е вида на предоставянатауслуга, като се изхожда от същността й като цяло.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали същият е лице от държава членка или извън нея. Изключение от общото правило е разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а” от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имот е мястото, където се намира този имот, включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот.
Съгласно пар. 1, т. 82 от ДР на ЗДДС ( в сила от 01.01.2017 г.) за целите на облагането с ДДС „недвижими имоти“ са изброените в чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги.
Според установената съдебна практика, отдаването под наем на недвижими имоти по същество се състои в предоставянето на наемателя, за уговорен срок и срещу възнаграждение, на правото да държи недвижимия имот като собственик и да изключва всяко друго лице от упражняването на такова право. Следователно ситуацията, при която на клиент е предоставено за изключително ползване пространство за складиране на стоки (т.е. пространство, където само този клиент може да складира стоки, без да се допускат други лица), може да се квалифицира като услуга, свързана с недвижими имоти, за която дружеството следва да начисли ДДС, независимо че клиентът, може да има достъп до това пространство само в определени моменти или при определени условия.
В конкретния случай, предвид липсата на приложен договор към запитването, ако съхранението на стоките е част от комплексна услуга, която освен складиране, включватоварене, разтоварване, подреждане, препакетиране, укрепване, логистика и др., определени с обща цена и дружеството поема риска при съхраняването на стоките, като възложителя няма достъп до стоката в отсъствие на складодържателя, то следва да се приеме, че приложима е нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, а не разпоредбата на чл.21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС свързана с недвижим имот.
В този смисъл е Решение по дело С-155/12 (RR Donnelley) на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно мястото на изпълнение на комплексни доставки по складиране на стоки. В тази връзка СЕС, счита че единствено доставките на услуги, които имат достатъчно пряка връзка с даден недвижим имот, следва да се третират като такива свързани с този имот.Следва да се има предвид, че когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, къдетополучателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект
Третирането за целите на ДДС на комплексните /логистични/ услуги по складиране /съхранение/, предоставяни в складове или други обекти, ще зависи на първо място от квалифицирането на услугите като единична доставка или множество доставки, по конкретно:
1. Предоставя ли се складирането на стоки заедно с други услуги, които са толкова тясно свързани със складирането, че обективно образуват единична неделима услуга, чието разделяне на части би било изкуствено, като елементът складиране на единичната услуга във всеки случай е основният и търсеният от клиента елемент;
2. Предоставя ли се услугата по складиране заедно с други услуги, съпътстващи основната, които не представляват за клиентите цел сами по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от складирането?
В конкретния случай, при условие, че определена част от складовото съоръжение е предоставена за изключително ползване на клиента, неделимите услуги (в първия случай) и, във втория случай, всички компоненти на комплексната доставка (и складирането на стоки, и съпътстващите го услуги) се облагат с ДДС на мястото, където се намира складовото съоръжение, т. е с 20% българска данъчна ставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘