ДО
ТД-НАП Пазарджик
/ на Ваш изх.№ 9232/12.09.2007г./
Относно: Наличието на основания за отмяната на възбрана наложена оторгани на НОИ върху недвижими имоти, продадени чрез публична продажба от съдия – изпълнител.
Уважаеми колеги,
От така изложената фактическа обстановка се установява, че с Постановление изх.№8710/2005г.е наложена възбрана от органите на НОИ върху недвижими имоти собственост на ООД”Реал-Консервен България”, предвид издадено Разпореждане на Началник отдел”ОВКО” на основание чл.110 ал.1 от КСО. Разпореждането и запорното съобщение са предадени на ТД НАП Пазарджик, съгласно Споразумение между Националния осигурителен институт и Националната агенция по приходите.
В ТД НАП Пазарджик е полученосъобщение от ЧСИ за извършена публична продан на процесните недвижими имоти.Същите са били ипотекирани през 2001г., чрез договорна ипотека в полза на „СЖ Експресбанк”АД.Същата налага възбрана през 2004г. на ипотекираното имущество.
От запитването е видно, чеТД-НАП Пазарджик еуведомена за извършената от съдия-изпълнител публична продан, след провеждането й, както и че задължението за обезпечаването на което е наложена възбрана не е погасено.
В конкретният случай следва да се имат предвид разпоредбите на ГПК, регламентиращи, публичната продажба на вещи, извършена от съдия-изпълнител по реда на глава четиридесета от ГПК. Съгласно чл.384, ал.3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продантаможе да бъде оспорена по исков ред само при нарушения на чл.379 от ГПК и при невнасяне на цената. С факта на продажбата купувачът става собственик на имота. Продажбата, извършена по посочения ред е оригинерен способ за придобиване от купувача на собственост върху недвижима вещ. По силата на чл.384 от ГПК,собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагането й.Собственик на възбранените недвижимиимоти се явява ООД ”БОН”.
Предпоставка за законност на изпълнителния процес епринадлежността на правото, обект на изпълнението. Насочване на изпълнението върху имуществено право, което не принадлежи на длъжника, би се превърнало в посягане върху правната сфера на друго лице, което не отговаря за дълга.
Следва да се има предвид, че установеното с текста на чл.208, ал.1 от ДОПК основание за отмяна на наложена обезпечителна мярка, а именно: погасяване на публичното задължение, не е единствената възможност предвидена в кодекса. Други отменителни основания могат да бъдат: замяна на обезпечителната мярка след като задълженото лице предложи друго равностойно обезпечение, както и преминаване към друг способ на изпълнение или обезпечение.В посочените случаи отмяната се извършва по преценка на публичния изпълнител, на когото е възложено изпълнителното дело.
Относно действията по отмяна и кои органи следва да ги извършат, следва да се имат предвид разпоредбите на пар.5 ал.1 от ПЗР на ДОПК, а именно „Разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства по глава седма от Кодекса за социално осигуряване към датата на влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
Предвид горното действията по отмяна на възбраната, следва да се извършат от публичен изпълнител при ТД-НАП Пазарджик.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/
‘