наложен запор от АДВ поради неплатени здравноосигурителни вноски, установени с ревизионен акт на НОИ, при положение, че лицето е освободено за част от периода от задължението за внасяне на такива по р

3_ 2203/27.07.2011 г.
ЗЗО, § 19и от ПЗР
ДОПК, чл. 208, ал. 1;чл. 264, ал. 2 и ал. 4
Относно: наложен запор от АДВ поради неплатени здравноосигурителни вноски, установени с ревизионен акт на НОИ, при положение, че лицето е освободено за част от периода от задължението за внасяне на такива по реда на §19и от ПЗР на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на здравноосигурителното законодателство и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Според изложеното в същото, за периода 01.01.2000г. до 31.12.2004г. на задълженото физическо лице има съставен ревизионен акт от НОИ за установени дължими и невнесени здравноосигурителни вноски, който е влязъл в сила. Сумата по акта не е внесло, тъй като същото живее със съпруга си в Гърция и ако е ползвало здравни услуги в България, то това е било винаги със заплащане.
С протокол № ……….. на ТД на НАП – гр. ………… във връзка с подадена от лицето декларация по § 19и от ПРЗ на ЗЗО и удостоверение от ОД на МВР – гр. ………. с данни за задграничните му пътувания за периода от 1 юли 1999 г. до 31.12.2007 г. е освободено от задължението за заплащане на здравноосигурителни вноски за горепосочения период с изключение на 1999 г., 2001 г. и 2004 г. Декларира, че е пребивавало повече от 183 дни извън страната и за 2001 г., и за 2004 г., тъй като е пребивавало в Гърция с работна виза, но срокът на задграничния му паспорт е изтекъл и го е предало на органа, който го е издал.
От 08.07.2008 г. има наложен запор от АДВ върху МПС, което е съпружеска собственост за цялата дължима от него сума по ревизионния акт на НОИ.
Във връзка с гореизложеното моли да бъде изразено становище по отношение на запора от АДВ и неплатените дължими и недължими от него здравноосигурителни вноски.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗЗО
(ДВ бр.70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 9/2011 г.) и ДОПК (обн. ДВ бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ бр. 31/2011 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.33 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България
Законът за здравното осигуряване визира изключение от заплащане на задължителните здравноосигурителни вноски единствено и само при прилагането на §19в от ПЗР за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г., на чл.40а за периода след 21.12.2004г. и на §19и от ПЗР за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2007 г.
На основание §19в на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000г. – 31 декември 2004г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса за съответната календарна година. За освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски по горепосочения ред, лицата лично, по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по електронен път или чрез упълномощено лице следваше да подадат в срок до 31 декември 2006 г. молба-декларация по образец, в която се вписват личните данни и периодите, в които лицето е пребивавало извън страната. В молбата-декларация лицата посочват също месеца и годината на избор на изпълнител на медицинска помощ. Изборът на изпълнител на медицинска помощ се удостоверява от НЗОК по искане на съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите.
След 21 декември 2004г. с чл.40а от ЗЗО се създаде специален ред за осигуряване на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина, както и за гражданите с двойно гражданство. Създаде се възможност тези лица, в случай, че пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година по свое желание да не заплащат здравноосигурителни вноски. Тези лица могат да не заплащат вноски за здравно осигуряване от датата на напускане на страната до края на годината и за всяка следваща година в случай, че преди заминаването си са подали заявление по чл.40а, ал.1 от ЗЗО.
В цитираната разпоредба изрично са регламентирани условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат българските граждани, пребиваващи продължително в чужбина да бъдат освободени от внасянето на здравноосигурителни вноски. Едно от тези условия е изискването за подаване на заявление в компетентната ТД на НАП, което да бъде подадено преди заминаването на лицето в чужбина. Когато преди заминаване в чужбина лицето не подаде заявление за напускане на страната, то дължи здравноосигурителни вноски и за времето, през което не живее в страната.
Съгласно разпоредбата на §16 от преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на ЗЗО /ДВ, бр.111 от 2004г., в сила от 21.12.2004г./, българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на чл.40а от същия закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл.40а без да подават заявление за напускане до Националния осигурителен институт.
Българските граждани, заварени в чужбина към влизането на разпоредбите на чл.40а и §16 (в сила от 21 декември 2004г.), трябва да подадат заявление в компетентната ТД на НАП при завръщането си в страната, където да представят и доказателствени документи за периодите на пребиваване в чужбина. Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл.40а, ал.2 и ал.3 от ЗЗО – след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски.
В настоящия случай лицето не се е възползвало от изброените възможности за освобождаване от дължимите здравноосигурителни вноски. Предвид горното спрямо него е приложима долупосочената нормативна разпоредба:
С изменението и допълнението на ЗЗО (ДВ бр. 37 от 8-ми април 2008 г.), е въведена новата разпоредба на § 19и от ПЗР на ЗЗО. Според ал. 1 на този параграф българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
С §1 от Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № Д-16-15 от 05.07.2007 г.за взаимодействие между Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна каса е създаден чл.11а, съгласно който НЗОК предоставя на НАП информация за наличие или липса на заплатена от касата медицинска помощ, ползвана от български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през съответната календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г.
От разпоредбата на § 19и от ПЗР на ЗЗО е видно, че за да бъде едно лице освободено от задължение за внасяне на здравни вноскиза периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2007г. е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия:
– да е пребивавало извън страната повече от 183 дни през една календарна година;
– да дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка за същия период;
– да не е ползвало медицинска помощ, заплатена от НЗОК за същия период.
Когато след пълно изясняване на фактическата обстановка се установи, че лицето отговаря на всички условия по §19и от ПЗР на ЗЗО, органът по приходите, извършващ проверката, съставя протокол за освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски, екземпляр от който се предоставя на лицето. В случай, че не са налице обстоятелствата за освобождаване от задължение на внасяне на здравно осигурителни вноски на лицето се издава решение за отказ, който съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионен акт.
Според изложената фактическа обстановка и представените документи в конкретния случай е приложена разпоредбата на § 19и от ПЗР на ЗЗО. Компетентният орган по приходите в издадения протокол е констатирал следните факти и обстоятелства:
– лицето е пребивавало извън страната повече от 183 дни всяка календарна година с изключение на 1999 г. и 2001 г. Констатацията е на база на представеното удостоверение регИзх. № ………….. на ОДП – гр. …………. за задграничните му пътувания до 31.12.2006 г. и саморъчна декларация за пристиганията и напусканията на страната след 01.01.2007 г., от която дата Р България е страна членка на ЕС и граничният контрол със страни членки на ЕС не е регулярен. Ако има известни неточности в удостоверението на ОДП – гр. ………., които е констатирало лицето, единствено същата инстанция следва да удостовери данните от задграничния му паспорт, който поради изтичане на срока е предало на органа, който го е издал;
– лицето като български гражданин дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка за посочения период;
– лицето не е ползвало медицинска помощ, заплатена от НЗОК за същия период, с изключение на 2004 г., за която година НЗОК е посочила, че е ползвало такава.
В случаите, в които здравноосигурителните вноски са установени по вид и размер с акт, изпълнително основание, издаден от НАП или НОИ, не се предприемат действия за изменение на задълженията по реда на чл. 133 от ДОПК, тъй като § 19и от ПЗР на ЗЗО е нова законодателна разпоредба. Ако след извършената проверка от органа по приходите се установи, че за целия период, за който са определени задължения с ревизионен акт за начет или за част от него са изпълнени условията на § 19и от ПЗР на ЗЗО, задължението или част от него следва да отпадне. В тази връзка следва да се отбележи, че лицето е освободено от заплащане на здравноосигурителни вноски за периоди 2000г., 2002 г., 2003 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г., независимо от издадения ревизионен акт за начет от НОИ. С оглед на това съставеният протокол съгласно § 19и от ПЗР на ЗЗО е основание за промяна назадълженията на лицето с изключение на 2001 г. и 2004 г., които периоди са обхванати от ревизионния акт за начет и задълженията, за които са дължими.
По силата на чл. 264, ал. 2 от ДОПК прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. На основание чл. 264, ал. 4 от същия кодекс когато прехвърлителят декларира, че има посочените в ал. 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
При положение, че в декларацията лицето не е посочило дължимите от него задължения, респективно същото ги е заплатило или купувачът не е превел декларираните от лицето задължения по сметки на НАП следва да се отбележи, че продажбата на притежавания от него автомобил в режим на съпружеска имуществена общност е извършена в нарушение на закона.
С оглед гореизложеното, за да бъде предприета отмяна на обезпечението (наложения запор) от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника следва да бъде погасено дължимото от задълженото лице публично задължение съгласно чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар