5_495/14.05.2008
КСО, чл.10
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3, чл.33, ал.2
Наредба № Н-8, чл.3, ал.1, т.1, ал.3
Фактическа обстановка: като членове на Управителен и Надзорен съвет са вписани български физически лица,чуждестранни физически лица от страни извън ЕС, с които България няма подписани Спогодби за социално осигуряване и чуждестранни физически лица от страни-членки на ЕС
Въпрос: следва ли лицата да се осигуряват по смисъла на КСО и ЗЗО и какви декларации се подават
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
Съгласно цитираната разпоредба няма разграничение между български и чужди граждани. Достатъчно условие за възникване на задължението за осигуряване е лицето да упражнява трудова дейност.
Членовете на управителни и надзорни съвети следва да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, включително и лицата на които е отпусната пенсия.
Във връзка с гореизложеното, на осигуряване по смисъла на КСО подлежат всички лица, упражняват дейност по смисъла на чл.4 от КСО, без оглед на това дали са български граждани или граждани на трети страни с разрешение за продължително или постоянно пребиваване на територията на Република България. На задължително осигуряване подлежат и гражданите на страни членки на ЕС ако за тях е приложимо българското законодателство.
Следва да имате предвид, че от 01.01.2007г., с присъединяването на Република България към Европейския съюззапочват да се прилагат правилата за координация на социално осигурителните системи, въведени в Европейския съюз с Регламент на Съвета № 1408 от 14 юни 1971г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент на Съвета № 574 от 21 март 1972г., определящ процедурата за прилагане на Регламент № 1408 от 1971г.
Приложимото законодателство за гражданите на ЕС се определя индивидуално за всяко лице, в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
Съгласно чл. 33, ал.1 , т.3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Видно от цитираната разпоредба, чуждите граждани, на които е разрешено продължително пребиваване на територията на страната не попадат в обхвата на чл.33 от ЗЗО и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски.
Здравноосигурителни вноски се дължат за гражданите на страни членки за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл.33, ал.1, т.6 от ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗЗО, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
За лицата, които подлежат на осигуряване осигурителят следва да подаде декларация образец №1 и образец №6, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
На основание чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” се подава от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения-за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноскитеза този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца.
Съгласно чл.3, ал.3 от цитиранатаНаредба, декларация образец № 6 се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, и данъкът по чл.42 от ЗДДФЛ.
‘